Доктор Смърт [bg]

Не отрекох.

— Къде е синът ви?

— Във Флорида. Беше на гости и просто ми направи услуга, защото не се чувствах добре. — Потърка едното от шишенцата. — Живее в Талахаси. Кара камион за „Анхойзер-Буш“. Е, какво има?

— Просто искам да проверя една подробност — обясних. — За протокола. Синът ви каза ли кой е регистрирал госпожа Дос в онази нощ?

— Сама се е регистрирала… Страхливка. Барнет каза, че изглеждала зле, едва се държала на краката си, но наела стаята и платила с кредитна карта… вече ви дадохме разписката — усмихна се той. — Не е била от обичайната ни клиентела.

— В какъв смисъл?

Смехът сякаш тръгна от корема му и когато достигна до гърлото, вместо него прозвуча кашляне. Пристъпът бе твърде дълъг и издаде, че не е преструвка за избягване на отговора.

— Извинете. — Изтри устни с опакото на грапавата си длан. — Като че ли не се досещате за какво говоря. — Отвърнах на усмивката му. — Не беше нито бедна, нито развратна, нито пияна — шеговито продължи той. — Просто богата страхливка.

— Страхливка, защото…

— Защото всеки трябва да живее толкова години, колкото бог му е отредил. Хора като нея се изсмиват в лицето на Всевишния. И тя е била от тях. — Посочи към витрината със сувенири от живота на Мерилин Монро. — Такова тяло, а го е похабила с политици и други негодници. Тези бикини имат стойност, но никой тук не оценява подобни реликви. Каня се да си купя компютър, да подам обява в интернет.

— Синът ви спомена ли за придружител на госпожа Дос?

— Да, някой я докарал с кола, но не слязъл. Барнет не погледнал кой седи зад волана. Ако сме твърде любопитни, губим клиенти, нали?

— Точно така — потвърдих. — Имало ли е друг човек, който може да е забелязал нещо?

— Може би Марибел, чистачката. Онази, която я откри. Започваше в единадесет вечерта и работеше до седем. Беше поискала да поеме нощната смяна, защото през деня работеше в „Бест Уестърн“ в Палмдейл. Но вие вече я разпитахте. Не ви е казала нищо важно, а?

Свих рамене.

— Беше малко…

— Беше ужасно зле — прекъсна ме той. — Беше бременна, щеше да припадне. Вече бе преживяла спонтанен аборт. След като видя… онова, което видя, не преставаше да плаче. Помислих, че ще роди на паркинга, като в онези предавания за ситуации от реалния живот… Налагало ли ви се е да израждате бебе?

Поклатих глава.

— Роди ли нормално?

— Да, момченце.

— Здраво ли е?

— Така изглежда.

— Имате ли представа къде мога да я открия?

Сви палец.