Среднощен сокол [bg]

— Как умира богиня? — прошепна Бейн.

— Не е мъртва — отвърна Ворна. — Все още.

Положи длани на покритата с було глава. Тих немощен стон се изтръгна от Моригу и покритата с бръшлян ръка трепна.

— Къде е моят Баб? — прошепна тя.

Ворна изви глава към Бейн.

— Дай гарвана!

Той приклекна от другата страна на Моригу и сложи птицата в скута ѝ.

Моригу се напрягаше да вдигне ръка. Конавар се наведе и отскубна бръшляна. Ръката на старицата се премести мудно и напипа перата на мъртвия гарван. Моригу въздъхна. Ворна отново положи длани върху главата на богинята, насищаше я с целебна енергия. Помощта ѝ не беше дори като капка върху устните на умиращ от жажда.

— Много отдавна трябваше да мина през Портала — каза Моригу с шепот като шумолене, който едва чуха.

Главата ѝ пак се отпусна към дървото.

— Портал ли? — повтори Бейн.

— Мнозина от сидите вече са се пренесли — обясни Ворна — в други светове, където магията още е могъща. Не знам защо тя е останала толкова дълго.

— Не можеш ли да ѝ помогнеш чрез Сливането? — попита Конавар. — Направила си го веднъж, за да ме спасиш.

— Сливане с богиня от сидите? Не знам дали бих могла, нито дали тялото и душата ми ще издържат.

— Няма… да го понесеш — прошепна Моригу. — И не можете да ме отнесете при Портала. Пази го твар, с която никой човек не може да се справи.

Ворна хвана ръката ѝ и настоя:

— Покажи ми Портала.

В ръката на Моригу затрепка светлина и плъзна нагоре по ръката на Ворна. Вещицата се вцепени и изохка, после се отпусна в прегръдката на Конавар.

— Каква болка… — Не шавна, докато изгарящото мъчение в главата ѝ не отслабна. Погледна Моригу, която отново бе изпаднала в несвяст. — Порталът е наблизо, най-много на половин миля на югоизток. Намира се в кръг от златисти камъни. Натам води Пиор ла Нейк — Пътеката на живота. Трябва да бъде пренесена по пътеката и тялото ѝ да мине между двата най-високи камъка. Но аз видях и чудовището, грозно и покрито с люспи. Прилича малко на мечок, но ноктите и зъбите му са по-дълги, а кожата — дебела и корава. Чухте я какво каза — човек не може да го победи. Какво да направим?

Кралят въздъхна.

— Тя изпълни моя молба някога, а аз още не съм ѝ се отплатил. Всички трябва да връщаме дълговете си. Ще я нося до Портала и ако е нужно, ще изтръгна сърцето на звяра.

— Опасявам се, че не би успял да я носиш сам — каза Ворна. — Преди малко вдигнах ръката ѝ. Моригу изглежда крехка и съсухрена, но тежи колкото неколцина зрели мъже.

Конавар пъхна ръце под безчувствената богиня на сидите и се напъна да я вдигне.

— Все едно е закотвена към земята… — Вдигна глава, погледна Бейн и попита: — Ще ми помогнеш ли?

— Защо не? Не се случва всеки ден да видя как крал се бие с мечок демон.

Мъжете приклекнаха от двете страни на богинята и се приготвиха да я вдигнат. В този миг под булото ѝ заблещука светлина. Бледото сияние плъзна под кожата ѝ.