Обект № 522 [bg]

Пуласки се сопна:

— Излъгахте ни и умряха хора. — Добави по-меко: — Ние сме на страната на добрите, Марк. Помогни ни. Не позволявай още някой да пострада. Моля те.

Замълча и тишината се проточи.

„Браво, новобранец" — помисли си Райм, който в този разговор бе доволен да бъде само слушател.

Уиткъм се намръщи. Огледа се, погледна към тавана. Дали се боеше от подслушвателни устройства и камери? — почуди се Райм. Така изглеждаше, защото заговори припряно:

— Пиши. Нямаме много време.

— Мел! Ела бързо. Влизаме в системата на ССД. В „Инър-съркъл".

— Така ли? Охо, не звучи добре. Първо Лон ми взима значката, сега това.

Специалистът бързо отиде на компютъра до Райм. Уиткъм каза Интернет адрес и Купър го въведе. На екрана се появи съобщение, че са влезли в контакт с вътрешния сървър на ССД. Уиткъм му продиктува временно потребителско име и след кратко колебание — три дълги пароли от случайно подредени символи.

— Изтегли програмата за разкодиране в центъра на екрана и натисни „ИЗПЪЛНИ".

Купър го направи и на монитора се отвори нов прозорец:

Добре дошъл, НГХ0235, моля въведете (1) 16-цифрения ССД-код на субекта или (2) страната и номера на паспорта на субекта, или (3) името на субекта, настоящото му местожителство, социалноосигурителния и телефонния му номер.

— Въведете информацията на човека, който ви интересува.

Райм продиктува данните на Сакс и на екрана се появи нов прозорец: Потвърдете достъпа до досие „Законов надзор Да/Не.

Купър натисна „Да" и се появи ново съобщение, приканващо го да въведе още една парола.

След още един поглед към тавана Уиткъм попита:

— Готови ли сте?

Сякаш щеше да се случи нещо много важно.

— Да, готови сме.

Уиткъм продиктува още една шестнайсетцифрена парола. Купър я въведе и натисна клавиша за нов ред.

Екранът започна да се изпълва с текст и криминологът прошепна:

— Боже мой!

Малко бяха нещата, които можеха да изненадат Линкълн Райм.