Обект № 522 [bg]

— Чудехме се как си инсценирал смъртта си. Как успя да фалшифицираш ДНК-данните?

Той спря да пише на компютъра, загледа се в картината. След няколко минути каза:

— Не е ли това най-странното свойство на данните? Как им вярваме, без да се замисляме. — Обърна се към нея. — Щом компютърът казва, приемаме, че е вярно. Ако пък и божеството ДНК потвърждава, значи със сигурност е истина. Няма какво повече да се каже. Край.

Сакс продължи:

— Значи ти — Питър Гордън — изчезваш. Полицията намира колелото ти и разложен труп с твоите дрехи. Животните не са оставили много. Вземат проби от косми и слюнка от къщата ти. Да, ДНК съвпада. Няма никакво съмнение. Ти си мъртъв. Но космите и слюнката, които са намерили в банята ти, не са били твоите, нали? Взел си косми от човека, когото си убил, и си ги оставил в къщата си. Изтъркал си зъбите му със своята четка за зъби, нали?

— И оставих малко кръв по едно ножче за бръснене. Вие в полицията много обичате кръвта.

— Кого уби тогава?

— Някакъв младеж от Калифорния. Пътуваше на автостоп по 1-70.

„Дръж го в напрежение. Информацията е единственото ти оръжие. Използвай я!"

— Едно само не можахме да си обясним, Питър. Защо го направи? За да саботираш сливането на ССД и „Роки Маунтинс Дейта"? Или има още нещо?

— Да ги саботирам ли? — удивено прошепна той. — Нищо не разбираш. Когато Андрю Стърлинг и хората му дойдоха в „Роки Маунтин" и поискаха да я присъединят към ССД, аз събрах всякакви данни, каквито намерих за него и компанията му. Това, което открих, беше смайващо! Андрю Стърлинг е Бог. Той е бъдещето на информацията, което означава, че е бъдещето на обществото. Беше способен да открие данни, които дори не подозирах, че съществуват, и да ги използва като оръжие, като лекарство, като светена вода. Аз трябваше да участвам в онова, което правеше.

— Аха, но не можеше да станеш ловец на данни за ССД. Заради плановете ти. Заради… другото, което колекционираш? И начина, по който живееш.

Сакс кимна към боклуците в стаята.

Лицето му помръкна, очите му се разшириха.

— Исках да съм част от ССД. Мислиш ли, че не исках? Ох, на какви места можех да отида! Но не ми е било писано. — Замълча, после махна към колекциите си. — Да не мислиш, че сам съм си избрал да живея така? Мислиш ли, че ми харесва? — Беше прегракнал, задъхваше се. Леко се усмихна. — Не, животът ми трябва да е вън от обсег. Само така мога да оцелея. Вън. От. Обсег.

— Затова си инсценирал смъртта си и си откраднал чужда самоличност. Присвоил си името и социалноосигурителния номер на някого, който е умрял.

Лицето му вече не издаваше емоция.

— Да, едно дете. Джонатан Ролинс, тригодишен, от Колорадо Спрингс. Много е лесно да си смениш името. Маниаците по оцеляването го правят редовно. Има книги на тази тема… — Усмихна се леко. — Само не забравяй винаги да ги плащаш в брой.