Обект № 522 [bg]

И това беше само съдържанието. Досието на Амелия Сакс беше близо петстотин страници.

Райм прегледа списъка и отвори няколко глави. Страниците бяха изписани плътно.

— ССД има всичката тази информация? — прошепна той. — За всеки жител на Америка?

— Не — отговори Уиткъм. — За децата под петгодишна възраст имаме много малко данни, което е обяснимо. При много възрастни също има пропуски. Но ССД прави всичко възможно. Постоянно се усъвършенства.

Усъвършенства се…

Пуласки кимна към рекламната брошура, която беше изтеглил Купър:

— Четиристотин милиона души?

— Да. И числото постоянно се увеличава.

— На всеки час ли актуализирате информацията? — попита Райм.

— Най-често в момента на получаването й.

— Значи държавната агенция, за която работите, Уиткъм, този Отдел за законов надзор… вие не пазите информацията, вие я използвате, нали? За да търсите терористи.

Уиткъм се подвоуми. Но понеже вече беше изпратил досие на някого, който няма разрешително А-18, каквото и да беше то, явно реши, че ако издаде още малко информация, едва ли ще влоши повече положението си.

— Да. И не само терористи. Също и други престъпници. ССД използва програми за прогнозиране, които изчисляват вероятността някой да извърши престъпление, кога и как. Много сигнали, които постъпват в полицията и разузнавателните служби, изглеждат, че са подадени от будни граждани, предпочитащи да останат анонимни. Всъщност това са аватари. Несъществуващи адреси. Създадени са от „Уочтауър" и „Инър-съркъл". Понякога дори получават обявените парични награди, които се връщат на държавата, за да бъдат използвани отново.