Обект № 522 [bg]

— Искам да видя досието на партньорката ми. Полицайката, която идва при вас. Амелия Сакс. Цялото й досие.

— Какво имате предвид под „цяло", капитан Райм?

Криминологът забеляза, че Стърлинг използва званието му от полицията, което не беше известно на повечето хора.

— Знаете какво имам предвид.

— Не, не знам.

— Искам да видя досие ЗЕ — „Законов надзор".

Кратко колебание.

— Защо? Там няма нищо интересно. Малко правна информация. Стандарти по Закона за личната тайна.

Стърлинг лъжеше. От поалифорйийската агентка Кейтрин Данс Райм бе получил някакви познания по кинесика — тълкуване на жестовете и мимиките — анализиране на човешките реакции. Колебанието, преди някой да отговори, обикновено е признак на неискреност, защото човекът се опитва да измисли правдоподобен, но лъжлив отговор. Хората говорят бързо, когато казват истината — няма нужда да измислят.

— Защо тогава не искате да го видя?

— Просто няма смисъл да… Няма да ви помогне с нищо.

Пак лъжа.

Зелените очи на Стърлинг бяха спокойни. Той само веднъж отмести леко поглед и Райм се досети, че погледна към мястото, на което Рон Пуласки би трябвало да се вижда на екрана му (младият полицай стоеше в дъното на лабораторията, зад криминолога).

— Тогава ми отговорете на един въпрос.

— Да?

— Преди малко говорих с един компютърен специалист от полицията. Попитах го колко е голямо досието на братовчед ми.

— Да?

— Каза, че трийсет страници текст би трябвало да заемат около двайсет и пет килобайта памет.

— И аз съм загрижен като вас за партньорката ви, но…

— Силно се съмнявам. Сега ме изслушайте.

Стърлинг само вдигна едната си вежда вместо отговор. Райм продължи:

— Едно обичайно досие съдържа двайсет и пет килобайта информация. Във вашата брошура обаче пише, че имате над петстотин петабайта данни. Това е толкова много, че повечето хора не могат да си го представят.

Другият мъж мълчеше.

— Ако всяко досие се събира средно на двайсет и пет килобайта, базата с данни за всеки човек на Земята ще заема около сто и петдесет милиарда килобайта, максимум. „Инър-съркъл" обаче съдържа над петстотин трилиона килобайта. Какво има в останалата част от „Инър-съркъл", Стърлинг?

Пак колебание.

— Ами, много неща… Графики и снимки. Те заемат много памет. Административни данни например.

Лъжа.

— И обяснете ми защо изобщо някой трябва да има досие „Законов надзор"? Кой с какво „надзирава"?

— Следим да се спазват изискванията на закона.

— Стърлинг, ако досието не дойде в компютъра ми до пет минути, ще се обадя в „Таймс" и ще им разкажа как фирмата ви помага и прикрива престъпник, който използва информацията ви, за да планира изнасилвания и убийства. Хората от Отдела за законов надзор във Вашингтон няма да ви спасят от тези заглавия. А съм сигурен, че ще излязат на първите страници.