Древноиндийската култура

За да завършим прегледа на северноиндийското изкуство през средновековния период, ще трябва да кажем няколко думи и за джайнисткото изкуство в западната северна половина на страната. Вече знаем, че с нарастване влиянието на индуизма, а и по причини, за които вече стана дума, джайнизмът постепенно бива ограничен в западните части. Тук обаче той получава силна подкрепа от страна на търговското съсловие, в резултат на което в Саураштра, Гуджарат и Западен Раджастан се издигат огромно количество джайнистки паметници, едни преживели мюсюлманските нашествия, други поправени или изградени към края на средновековието, когато мюсюлманите се убеждават, че нямат друг избор, освен да съжителствуват с индуизма.

Представителни сред многобройните джайнистки паметници са храмовите комплекси върху Маунт Абу, Югозападен Раджастан. Един от тях, Вимала Ша, посветен на първия тиртханкара, е истински шедьовър на джайнисткото изкуство. Външно не особено впечатляващ, но отвътре направо изумителен. Колоните, стените и таваните му, целите в мрамор, са покрити с най-фина резба. Разказва се, че скулпторите не са резбовали мрамора с длета, а с шлифовъчна тел и им било плащано по количеството мраморен прах, изтръгнат през деня. Деликатността на детайлите, изключителната грижа към точността при изработката не са охладили или умъртвили образите. И не само тук. Специалистите говорят за западноиндийски, джайнистки стил в скулптурата, позовавайки се тъкмо на тези особености. Приносът за трайно установяване на мюсюлманска власт в Индия се отдава на турците. Отначало това са варварски орди и тяхната единствена сила е в оръжието. За по-малко от сто години след приемането на исляма те възприемат и усвояват най-добрите елементи на ислямската култура. От арабите и персийците водачеството в ислямския свят преминава към тях. Опирайки се на вярата в превъзходството на своята раса, вдъхновявани от новата си религия, която от самото си зараждане не изключва насилствено обръщане на хората към нея, твърдо убедени в своята мисия на разпространители на исляма и притежаващи необходимата сила на оръжието, турците завоюват голяма част от Западна Азия и движейки се на изток проникват навътре в Индия. По време на своето управление в началото на XI в. Махмуд Газневи, първият султан в мюсюлманския свят, нахлува дванадесет пъти в Индия, разрушава нейните светини и ограбва богатствата й. Трайното завоюване на основната част от страната става при Мохамад от Гур в самия край на XII и началото на XIII в. и неговия наместник Кутб-уд-дин, който впоследствие става първият султан на Индия. Следват дълги години на мюсюлманско господство, белязано с непрекъсната борба за власт между завоевателите, чести освобождения на отделни територии и общо взето независимо развитие на индийската култура. През втората половина на XVI в. над страната установяват властта си Великите Моголи, други мюсюлмани, които водят началото си от Тимур от Самарканд. Те управляват в Индия, накрая доста символично, до установяване на английското владичество, като рядко им се удава да обединят страната изцяло. През този дълъг период значителна част от населението, главно бедните слоеве биват приобщени съм мюсюлманската вяра. Има и несъмнено влияние на ислямската върху индийската култура, а самата ислямска култура добива силно изразен индийски характер. Зараждат се цели религии и религиозни учения като тази на сикхските гуру, обединяващи черти на мюсюлманството и индуизма. Но ислямът не успява изцяло да подчини Индия нито в политическо, нито в културно отношение. Той даже не става повратен момент в общия ход на развитие на страната и нейната култура. Индоислямското изкуство и култура стават отделна, много интересна глава в историята на страната. Днес хората от цял свят се възхищават на мавзолея Тадж Махал. Висока оценка и признание заслужават многобройни други постижения на архитектурата, приложните изкуства, както и миниатюрата.