Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Съществени промени търпи иконният образ на Буда. Светият учител, изобразяван отначало като скромен аскетичен монах, изоставил дрехите, отрязал косите си и отхвърлил света, сега е украсен с корона и скъпоценности и призовава сякаш Земята да свидетелствува за неговото просветление. Той е царят на духовното царство, а значи и на цялата Вселена. Това не е вече състрадателният образ за индивидуално почитане, а формализирана култова икона за отправяне на магически заклинания и напевно повтаряне на словесни формули. Запазила много дълго чертите на стила от времето на Гуптите, към края на разглеждания период будистката икона става доста стереотипна и въпреки своята богата символика се разнообразява единствено със степента и майсторството на декоративните детайли. Тъй като към това време будизмът и индуизмът добиват много общи черти, този стил е характерен и за индуистката икона. Изпълненията в бронз, представящи големи възможности за предаване на детайла, стават много разпространени.
Твърде интересен раздел на индийското изкуство представлява храмовото строителство в Северна Индия от Гуптите до установяването на мюсюлманите. Върхът на северноиндийския стил е постигнат в централната северна част на страната в Бунделкханд и на изток в Ориса.
В района на Бхуванешвар, Ориса, може да се види ясно развитието на тамошния стил. В един от първите храмове от около 750 г. — Парасурамешвара — кулата се издига в края на правоъгълна зала с прозорци и се развива вече в несрещана на юг форма, известна като рекха. Тя израства от квадратна основа и образува подобна на пчелен кошер структура, увенчана с масивен каменен диск, заоблен и нарязан от ребра встрани, над който стои така наречената ваза на изобилието. Четирите стени на кулата, изградени в последователно и плавно отстъпващи каменни редове, образуват устремен нагоре свод, пресечен от покриващия диск. В друг храм, строен около 200 г. по-късно, залата за поклонници (джагамохан) вече придобива типичния за този район пирамидален покрив, стените са покрити с мотиви от чайтя, кулата е доста усложнена от вертикални ребра, изпъкващи по четирите ъгъла.
Най-прочутият храм в Бхуванешвар е Лингараджа, строен в края на хилядолетието. Той носи всички създадени преди това черти на тукашните храмове, има няколко помещения в една ос, а по размери и елегантност кулата му превъзхожда всички останали.
Но най-добрият образец на храмова архитектура в Ориса и един от най-големите в цяла Индия е храмът на Суря или т.нар. „черна пагода“ в Конарак. Той е построен в средата на XIII в. и сега представлява необичайно впечатляваща руина. Основният корпус е с дванадесет огромни колела, врязани във външните стени, и като че ли е теглен от седем коня. Такова архитектурно решение отговаря напълно на митологичните представи за колесницата на слънчевия бог. Кулата, която трябвало да бъде висока над 70 м, никога не била завършена, тъй като теренът близо до брега на морето се оказал недостатъчно устойчив.
Главната частна сградата, залата за поклонници, със своя пирамидален покрив, а също и залата за свещени танци са добре запазени. Покрити са с филигран от скулптурни фигури от най-високо качество, между които множество еротични двойки, изпълняващи всички възможни сексуални актове. Майсторите на Конарак навярно добре са познавали Кама-сутра, за тези времена вече древен текст по еротика, описващ заедно с други неща и шестдесет и четири начина на съвкупление. Освен че представят тантрическата концепция за женското и мъжкото начало в сътворението, двойките митхуна символизират екстатичното блаженство, което отделната душа на човека изпитва при своето съединяване с абсолютния дух или бога. Скулптурната част на храма съдържа много фигури на музиканти, танцьори, на хора, заети с различни други занимания, и на животни, изработени с уважение към детайла и голямо майсторство, което на места се превръща в ювелирно изкуство.
Каджурахо, „градът на боговете“, днес вече е известен на целия културен свят. Много забележителни паметници на индийското изкуство в Делхи, Канаудж, Матхура и други градове на север били унищожени от иконоборската стръв на ранните мюсюлмански завоеватели, но този храмов град, скрит в горите и достигнат сравнително късно от завоевателите, за щастие оцелял.