Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Задължен съм ти, мистър Уейт. Много задължен.
Макон наклони няколко пъти врата си напред и назад, разкърши рамене и изпъна цялото си тяло, сякаш се събуждаше от дълбока дрямка.
Наведох се и вдигнах падналото в мръсния пясък Сияние.
— Бях прав. Ти си бил вътре през цялото време.
Замислих се колко ли пъти го бях държал в ръцете си, разчитайки на него да ме води. Колко позната бях започнал да чувствам топлината му.
Линк все още имаше трудности с осмислянето на факта, че Макон е жив. Без да мисли, той се пресегна напред и го докосна невярващо като дете. Ръката на Макон полетя веднага във въздуха и го сграбчи. Той потрепери.
— Съжалявам, мистър Линкълн. Опасявам се, че рефлексите ми са все още доста… първични. Напоследък нямах много време да ги упражнявам.
Линк потърка ръката си.
— Не беше нужно да го правите, мистър Рейвънуд. Просто исках да се уверя, че не сте…
— Какво? Блудник? Бяс, може би?
Линк отново потръпна.
— Вие ми кажете, сър.
Макон протегна ръката си към него.
— Увери се сам тогава. Заповядай.
Линк простря плахо ръката си напред, сякаш щеше да я постави върху пламъка на свещите от тортата за нечий рожден ден, както правехме, когато бяхме малки. Пръстът му стигна на милиметър от изпокъсаното сако на Макон и спря.
Макон въздъхна, обърна престорено очи нагоре и притисна силно дланта на Линк до гърдите си.
— Виждаш ли? От плът и кръв. Сега вече имаме нещо общо, мистър Линкълн.
— Чичо Макон? — спусна се Ридли напред, най-накрая готова за него. — Наистина ли си ти?
Той я погледна в сините очи.
— Загубила си силите си.
Тя кимна, очите й се изпълниха със сълзи.
— Ти също.
— Да, някои от тях, но подозирам, че съм придобил други. — Протегна се към ръката й, но тя я отдръпна рязко. — Не съм сигурен. Все още се ориентирам в ситуацията. — Усмихна се. — Чувствам се като тийнейджър. За втори път.
— Но очите ти са зелени.
Макон тръсна глава и разкърши пръсти.
— Така е. Животът ми като инкубус приключи, но Промяната не е завършена. Въпреки че очите ми са на светъл чародеец, все още чувствам Мрака в мен. Той не е прогонен напълно. Все още.
— Аз не преживявам Промяна. Аз съм нищо, обикновена смъртна. — Произнесе думата, сякаш беше прокълната, и тъгата в гласа й беше истинска. — Вече нямам място в Общия ред.
— Ти си жива.
— Не мога да се приема такава. Аз съм безсилна, напълно безпомощна.
Макон се замисли, явно преценяваше думите й, като че ли се опитваше да определи не само нейното, но и своето състояние.
— Може да си по средата на твоя лична Промяна, освен ако това не е някой от по-интригуващите номера на сестра ми.
Ридли цялата грейна от внезапно появилата се надежда.
— Това означава ли, че силите ми могат да се върнат?!
Макон се взря в сините й очи.
— Мисля, че Сарафина е прекалено жестока, за да го позволи. Означава, че може би все още не си напълно смъртна. Мракът не ни напуска така лесно, както ни се иска. — Придърпа я рязко към гърдите си и тя зарови лице в сакото му като дванайсетгодишна. — Не е лесно да станеш Светлина, когато си била Мрак. Понякога е прекалено много да го поискаш от някого.
Опитах се да се ориентирам сред лавината въпроси, които препускаха из главата ми, и да уловя първия от тях.
— Как?
Макон се извърна от Ридли, зелените му очи ме заслепиха с новооткритата си светлина.
— Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен, мистър Уейт? Как така не почивам, разпилян на двайсет и седем хиляди частички пепел в урна, положена в подземната гробница на Рейвънуд? Или как така не гния под лимоновото дръвче в лицемерния престиж на „Градината на вечния покой“? Как се озовах затворен в малка кристална топка в твоя мръсен джоб?
— Две — казах, без да се замислям.
— Моля?