Прелестен мрак

Взирах се в сините й очи и не можех да не се зачудя какво ли изпитваше към тъмния чародеец, какъвто тя самата беше само преди няколко дни.

— Дори да се е чувствала виновна за смъртта ми, защо би решила, че мястото й е при вас, при един тъмен чародеец и един демон?

Макон не го каза с презрение, но видях, че думите му засегнаха Ридли.

— Лена се мразеше и мислеше, че ще стане Мрак. — Погледна към мен. — Искаше да отиде на място, където няма да нарани никого. Джон й обеща, че ще бъде до нея, когато всички други я изоставят.

— Аз щях да бъда до нея — отекна гласът ми в каменните стени край нас.

Очите на Ридли направо ме пронизваха.

— Дори ако станеше Мрак?

Звучеше напълно логично. Лена беше разкъсвана от вина и се измъчваше, а Джон разполагаше с всички отговори, за разлика от мен. Замислих се за това колко отдавна двамата бяха заедно, само той и Лена — колко нощи, из колко мрачни Тунели…

Джон не беше смъртен. Докосването й нямаше да го убие. Джон и Лена можеха да правят всичко, което пожелаеха, всички неща, които бяха забранени за нас с нея. Една картина се заби в съзнанието ми — те двамата, сгушени един в друг, преплетените им тела в мрака… Така, както се бяхме прегърнали с Лив в Савана.

— Има и още нещо. — Трябваше да му кажа. — Сарафина не е сама. Ейбрахам й помага.

Нещо премина по лицето на Макон, но не можех да определя какво.

— Ейбрахам. Не съм изненадан.

— И виденията се промениха. Когато бях там, имах чувството, че той може да ме види.

Макон изгуби равновесие и за малко да падне върху мен.

— Сигурен ли си?

Кимнах.

— Каза името ми.

Макон ме погледна по същия начин, както в нощта на Зимния бал, на който Лена танцува за пръв път в живота си. Сякаш му беше жал за мен — заради нещата, които трябваше да направя, заради отговорностите, които поемах. Така и не разбра, че това е без значение за мен.

Продължи да говори, а аз се опитах да се съсредоточа:

— Нямах представа, че нещата са се развили толкова бързо. Трябва да бъдеш изключително предпазлив, Итън. Ако Ейбрахам е установил връзка с теб, тогава той може да те вижда така ясно, както и ти него.

— Искаш да кажеш и извън виденията?

Мисълта за Ейбрахам, който наблюдава всяко мое движение, не беше най-успокояващата.

— За момента нямам отговор на този въпрос. Но докато разбера какво става, трябва да бъдеш много внимателен.

— Ще се справя с това. След като се преборим с армията от инкубуси, за да спасим Лена.

Колкото повече говорехме за това, толкова по-невъзможно ми се струваше.

Макон се извърна и отново погледна Ридли.

— Това момче свързано ли е по някакъв начин с Ейбрахам?

— Не знам. Той убеди Сарафина, че тя може да призове преждевременно Седемнайсетата луна.