Кървав лабиринт

— Това е наистина шокиращо. Ужасно — по лицето на Фостър се изписа смут, като на свещеник, боящ се, че ще изгуби вярата си.

— Работата е там, че и тримата са били богати. Питахме се дали вие не сте ги събрали на някакво благотворително мероприятие — след като и тримата са учили тук… — Кевин замълча в очакване.

Фостър бързо завъртя глава.

— Не, нищо подобно не се е случвало — той се засмя горчиво. — Добра идея между другото, но не ми беше хрумвала. Не съм се запознавал с тях, а доколкото ми е известно, и никой от тях не е свързан с ПДХ.

— ПДХ ли?

— „Приятели на двете Х“. Организация, която организира периодично срещи на бивши ученици и благотворителни празненства. Чудя се как не са се обърнали досега с покана към вас да се присъедините.

Кевин го изгледа безизразно.

— Като изключим футбола, не мисля, че прекараното тук време може да се числи към най-хубавите дни в живота ми — без да откъсва поглед от Фостър, той измъкна бележника си. — Смятаме, че Том Крос е бил примамен да срещне смъртта си от човек, който се е представял за вас — каза той.

Фостър трепна видимо, като че ли Кевин му беше ударил шамар.

— За мен? — възкликна той.

Кевин погледна бележките, които си бе вземал, докато разговаряше с Карол Джордан буквално минути преди срещата си с Фостър.

— Крос е получил писмо на бланка на училището, подписано уж от вас, в което вие го каните да поеме организацията на безопасността на предстоящо благотворително празненство, чиято цел била събиране средства за гимназията — Кевин показа телефонния номер на Фостър. — Това ли е номерът на училищната канцелария?

Фостър поклати глава.

— Не, няма нищо общо. За мен номерът е напълно непознат.

— При избиране на този номер отговаря телефонен секретар, уж на гимназията „Харистаун“. Според вдовицата на Том Крос, съпругът й оставил съобщения на секретаря и после му се обадил човек, който се представил за вас.

Смутен и нервен, Фостър каза:

— Не, това изобщо не отговаря на истината. Не съм правил нищо подобно.

— Не се притеснявайте, сър, не ви считаме за заподозрян. Според нас някой се е представял за вас. Но се налага да обсъдя всичко това с вас — той едва не посегна да потупа Фостър по коляното, за да го накара да престане да се върти нервно.

Фостър всмука устни и направи видимо усилие да се овладее.

— Всичко е наред. Съжалявам, но е малко смущаващо да ти кажат, че си замесен по някакъв начин в разследване на убийство.

— Разбирам. Та въпросното тържество е трябвало да се проведе в замъка Панал.

— Не, това е чиста лудост. Не познавам нито лорд Панал, нито някой, който има връзка с него. Искам да кажа — да, би било чудесно да организираме благотворително празненство там, но никога не е ставало дори дума за нещо подобно, камо ли пък да сме мислели за подготовка.