Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Не ми е съвсем ясно. Той ме нарече убиец. Давам ти честната си дума, че не съм убил никого през цялото време, което прекарах в Авалон. Моля те, предай му думите ми. Нямам никакви причини да те лъжа и ти се кълна, че говоря самата истина. Освен това е възможно да се е разстроил и от още нещо. Ако го спомене, кажи му, че може да вярва на обяснението на Дара.
— И какво е това още нещо?
— Ще разбереш, в случай че го спомене. Ако не, все едно нищо не съм казал.
— Значи, да пита Дара?
— Да.
— Добре, ще изпълня молбата ти. Сега ще ми кажеш ли как успя да избягаш от Амбър?
Усмихнах се.
— Просто празно любопитство? Или смяташ, че един ден може да ти се наложи и сам да се възползваш от маршрута?
Жерар се засмя.
— Информацията ми се вижда полезна.
— Съжалявам, скъпи братко, че светът още не е готов да я узнае. Ако имах намерение да разкрия тайната на някого, това щеше да бъдеш ти… но и без това не би могъл да се възползваш от нея, а на мен може да ми послужи и в бъдеще.
— С други думи, имаш си свой собствен начин за влизане и излизане от Амбър. Какво си намислил, Коруин?
— А ти как смяташ?
— Отговорът е очевиден. Но аз изпитвам смесени чувства.
— Имаш ли нещо против да ги споделиш с мен?
Той махна с ръка по посока на онзи отрязък от черния път, който се виждаше от мястото ни.
— Онова нещо. То вече стига до подножието на Колвир. Всякакви чудовища изскачат от него и нападат Амбър. Ние се защитаваме и винаги побеждаваме. Но атаките стават все по-мощни и по-чести. Сега моментът не е подходящ за хода ти, Коруин.
— Или е направо съвършен.
— Може би за теб, но не непременно и за Амбър.
— Как се справя Ерик с положението?
— Задоволително. Както ти казах, все ние побеждаваме.
— Нямам предвид нападенията. Говоря за проблема като цяло — за причините.
— Аз самият пътувах доста покрай черния път и го проследих на голямо разстояние.
— И?
— Не успях да измина цялата му дължина. Нали знаеш как Сенките стават все по-трудно управляеми и странни, колкото повече се отдалечаваш от Амбър?
— Да.
— … Докато и самото ти съзнание започне да се изкривява и да се стреми към лудостта?
— Да.
— … И някъде отвъд всичко това лежи Царството на хаоса. Пътят е навсякъде, Коруин. Убеден съм, че пресича цялото разстояние.
— Значи е точно така, както се опасявах.
— Поради това, независимо дали ти симпатизирам или не, ми се иска да се откажеш от плановете си за момента. Сигурността на Амбър трябва да се поставя над всичко.
— Ясно. В такъв случай сега няма какво повече да си кажем.
— А твоите планове?
— Тъй като не знаеш какви са, безсмислено е да ти обяснявам, че са непроменени. Но е така.
— Не знам дали да ти пожелая успех, ала ти желая щастие. Радвам се, че си върна зрението. — Той ми стисна ръката. — Трябва вече да отивам при Бенедикт. Да разбирам ли, че не е зле наранен?
— Поне не от мен. Аз само го ударих няколко пъти. Не забравяй да му предадеш думите ми.
— Няма да забравя.
— И го отведи в Авалон.
— Ще се опитам.
— Е, довиждане засега, Жерар.
— Довиждане, Коруин.
После той се обърна и тръгна обратно по пътя. Наблюдавах го, докато се изгуби от поглед и едва тогава се върнах при каруцата. Прибрах неговата Фигура на мястото й в колодата и продължих пътуването си към Антверпен.
VIII
Стоях на върха на хълма и гледах надолу към къщата. Наоколо имаше доста храсталаци, затова не се опасявах, че някой ще ме забележи.
Всъщност дори не знаех какво очаквах да видя. Обгорели останки или паркирана кола отпред? Въоръжени пазачи или избито семейство сред мебелите от секвоя във вътрешния двор?
Покривът определено се нуждаеше от известно потягане, а моравата отдавна се бе върнала в своето естествено състояние, но иначе с изненада установих, че всички прозорци са здрави, с изключение на един отзад.
Да не би пък някой умишлено да поддържаше този запуснат вид, почудих се аз, после си постлах якето на земята и седнах отгоре. Запалих цигара. Други близки къщи в околността нямаше.