Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Засега — отвърнах.
Потеглихме нагоре по пътя. Не се обърнах да погледна назад, но Ганелон го направи.
— Още не е помръднал — съобщи той. После добави: — Никога не ми се беше случвало някой просто така да ме вдигне и да ме хвърли. С една ръка при това.
— Ето защо ти казах да чакаш при каруцата, а не да се биеш с Бенедикт, ако ме победи.
— Какво ще стане с него сега?
— Ще се погрижа да го освободят. След малко.
— Значи да не се безпокоя?
Кимнах.
— Хубаво.
Изминахме още около три километра и аз спрях конете. Слязох от каруцата.
— Не се притеснявай, каквото и да се случи — обърнах се към Ганелон. — Сега ще потърся помощ за Бенедикт.
Отдалечих се от пътя, застанах в сенките и извадих картите, която бях намерил в Бенедикт. Прегледах ги, намерих Жерар и го извадих от колодата. Останалите прибрах обратно в облицованата с коприна и инкрустирана със слонова кост дървена кутийка, в която Бенедикт ги бе държал.
Задържах Фигурата на Жерар пред себе си и почнах да я гледам.
След малко картата стана по-топла, по-истинска, картината сякаш се раздвижи. Усетих действителното присъствие на Жерар. Той се намираше в Амбър. Движеше се по улица, която познавах. Много приличаше на мен, само че беше по-едър, по-набит. Видях, че все още носи брада.
Той спря и се опули.
— Коруин!
— Да, Жерар. Добре изглеждаш.
— Очите ти! Можеш ли да виждаш?
— Да, отново мога да виждам.
— Къде си?
— Ела при мен и ще ти покажа.
Погледът му се втвърди.
— Не съм сигурен, че мога да го направя, Коруин. Точно в момента съм много зает.
— Става въпрос за Бенедикт — обясних аз. — Ти си единственият, на който мога да се доверя, за да му помогне.
— Бенедикт ли? Той в беда ли е?
— Да.
— Тогава защо не ме помоли сам?
— Не е в състояние. Той е възпрепятстван.
— Защо? Как?
— Прекалено дълго и сложно е за обясняване точно сега. Повярвай ми, Бенедикт има нужда от твоята помощ и то веднага.
Жерар захапа долната си устна и част от брадата си.
— И ти не можеш да се оправиш сам?
— Абсолютно невъзможно ми е.
— А смяташ, че аз ще мога?
— Убеден съм.
Той разхлаби меча си в ножницата.
— Не ми се иска да мисля, че това е някакъв номер, Коруин.
— Уверявам те, че не е. При цялото време, с което разполагах за размисъл, щях да съчиня някоя по-убедителна история.
Жерар въздъхна. После кимна.
— Добре. Идвам при теб.
— Давай.
Той постоя неподвижен за миг, след това направи крачка напред.
Озова се до мен. Вдигна ръка и ме тупна по рамото. Усмихна се.
— Коруин, радвам се, че възвърна очите си.
Отклоних поглед.
— И аз се радвам.
— Кой е онзи в каруцата?
— Един приятел. Името му е Ганелон.
— Къде е Бенедикт? Какъв е проблемът?
Махнах с ръка.
— Ей там, назад — рекох. — На около три километра по пътя. Завързан е за едно дърво. Конят му е вързан наблизо.
— Тогава защо си тук?
— Бягам.
— От какво?
— От Бенедикт. Аз съм този, който го завърза.
Жерар смръщи вежди.
— Нищо не разбирам…
Поклатих глава.
— Между нас се получи недоразумение. Той не ми даде да му обясня и започнахме да се бием. Ударих го, Бенедикт загуби съзнание и го завързах. Не смея да го освободя, защото пак ще се нахвърли върху мен. А не искам и да го оставя в това положение. Може да му се случи нещо лошо, преди да е успял да се освободи. Затова се обърнах към теб. Моля те, иди при него, развържи го и го изпрати до вкъщи.
— А ти какво ще правиш през това време?
— Ще се махна колкото мога по-бързо оттук и ще се скрия сред Сенките. Ще направиш услуга и на двама ни, ако го убедиш да не прави опит пак да хуква след мен. Не искам да ми се налага да се бия с него за втори път.
— Разбирам. А сега ще ми кажеш ли какво стана?