Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Бьорнстад - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бьорнстад

Электронная книга - «Бьорнстад». Краткое содержание книги:

„Бьорнстад” – или какво крие Градът на мечките на Фредрик Бакман.Шведската сензация Фредрик Бакман, чиито книги не слизат от класациите за най-продавани заглавия месеци наред, се завръща с нова книга, определяна единодушно от тези, които са я чели, като най-добрата досега. В типичния за автора стил, „Бьорнстад” ни запознава с живота в едноименния малък град, разположен в шведската гора, където мечтите на обикновения човек са големи – толкова големи, че понякога стремежът на този обикновен човек да ги осъществи го тика към ужасни постъпки. Шведското литературно чудо Фредрик Бакман отсъства за кратко от списъците с нови книги, но не слезе от челните места в класациите за най-продавани заглавия както у нас, така и по света. Сега Бакман отново е готов да трогне своите фенове – с новия си роман „Бьорнстад”. В превод от шведски Бьорнстад означава Град на мечки. Като всеки малък град в провинцията, и Бьорнстад се буди рано. Неговите ранобудни жители имат големи мечти, но Градът на мечките бавно се смалява и притихва. Местният младежки отбор по хокей е светлината в тунела, която вдъхва надежда на жителите на градчето, че то ще получи отново шанс да се развива, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния, че Бьорнстад ще пребъде. Всички са притаили дъх в напрегнато очакване на предстоящия полуфинал на първенството, на който отборът на Бьорнстад Хокей се класира за първи път от 20 години насам. Около този важен за целия град мач напрежението взима връх, избивайки в акт на насилие. След него нищо не е същото – но и реакцията на града е много различна от очакваното. Предопределената приказка за героите от малкото градче, които надскачат себе си и очакванията на цялата нация, така и не води извън гората. „Бьорнстад“ е голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си. Също и за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал – и да кажеш истината, независимо от последствията.
1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153
Перейти на страницу:

Телефонът на Бени звъни. Той не вдига. Телефонът звъни отново, Бени го вади от джоба си и поглежда номера. Поема дълбока, прорязваща глътка въздух и го изключва.

На една автобусна спира стои един басист с куфар. Звъни на същия номер, за последен път. После се качва в автобуса и отпътува. Никога няма да се върне тук, но след десет години ненадейно ще види лицето на Бенямин по телевизията и ще си припомни всичко. Погледи и връхчета на пръсти. Чаши върху захабен барплот и дим в тиха гора. Усещането върху кожата ти да пада сняг през март, а едно момче с тъжни очи и диво сърце да те учи да караш кънки.

Децата преминават последния сантиметър, губят равновесие и се изсипват върху леда. Момчетата в централния кръг се смеят и помагат на малките да се изправят. Опитват да ги научат, че има и други начини да спрат, освен да забият нос в мантинелата.

Никой от тях не вижда първата крачка на детето, което стъпва последно на леда. Тя е на четири години, кльощаво малко лапе с твърде големи ръкавици и онзи вид синини, които всички забелязват, но никой не коментира. Каската пада пред очите ѝ, но тя все пак вижда.

Адри и Сюне тръгват след нея, готови да я хванат, но откриват, че няма нужда. Следващия сезон момчетата в централния кръг ще изградят нов мъжки отбор, но това няма значение, защото след десет години не техните имена ще карат хората в Бьорнстад да вървят с гордо изпъчени гърди.

Тогава всички ще лъжат и ще казват, че са били тук и са видели как се случва. Първата крачка на момичето, което ще стане най-големият талант, който клубът някога е виждал. Всички ще казват, че са знаели още тогава.

Защото местните разпознават мечката.

Черешите винаги миришат на череши.

В хокейните градове е така.

БЛАГОДАРНОСТИ

Първо искам да благодаря на хората, които ми помогнаха с най-трудните части от тази история, но които по различни причини помолиха имената им да не се споменават тук. Безкрайно съм ви задължен.

Отправям специален благодарствен поклон и към всички хокеисти, треньори, съдии и родители, които ми позволиха да посещавам мачове и тренировки и да задавам странни въпроси.

Благодаря на моя приятел и колега в офиса Никлас Нат о Даг, на издателката ми София Братселиус Тунфорш, на редакторката ми Ваня Винтер и на агента ми Тур Юнасон. Освен семейството ми, вие сте четиримата души, изиграли най-важна роля за завършването на тази книга. Благодаря ви, че ме подкрепяхте до самия край.

По-нататък искам да отправя огромни благодарности към следните хора, без чиято помощ романът би бил просто една идея и купчина листове: Тобиас Старк, историк и хокеен изследовател в Института по спортна наука към университета „Линей“. Исабел Болтенстерн и Юнатан Линдквист, забавни проклетници и неуморни източници на знание, които отправяха сурови, но справедливи критики дори когато това нараняваше крехкото ми писателско его. Ерика Холст, Юн Линд, Юхан Форшбери, Андреас Хаара, Улф Енгман и Фредрик Гладер, хокейни експерти, които проявиха поразителна щедрост с времето си, когато ги занимавах с твърде разпилените си размишления. Андерш Далениус, за поучителните разговори относно кучета и пушки. София Б. Карлсон, за приказките за спорта и живота и за мъдрите отговори. Роберт Петершон, за дъъългата и търпелива кореспонденция по пощата. Атила Терек, за специализираните познания по химия. Исак и Расмус от Мънкиспортс в Сьодертелие, заради това, че ме оставихте да обикалям из магазина цял ден и да разучавам хокейното оборудване. Лина „Линкс“ Еклунд и клуб „Панкрейс Джим“, заради посещенията ми, по време на които ми разказвахте за любовта си към вашия спорт. Юхан Зилѐн, защото никога не се налага човек да чака, за да чуе мнението ти. Освен това: всички правни експерти в най-различни области, които се отзоваха и помогнаха за изпипването на детайлите; и на всички останали, които четохте, мислихте и изразявахте мнение, когато ви пращах части от ръкописа. Твърде много сте, за да ви изброя, но се надявам да знаете, че аз знам.

Благодаря също на Анна Свенсон и Лина Кобери Стене от Култ ПиАр, за тежката работа и бурния смях по време на хаотичните сесии за автографи, както и на Карин Валѐн за всичко останало: приключения, идеи, пламенни дискусии и заобиколни пътища към добри павилиони за хотдог. Нилс Улсон, за времето и енергията, вложени в четири поредни корици – първото впечатление, което една книга има възможността да остави у читателя. Ерик Тунфорш, който улови толкова много от това, което исках да кажа за Бьорнстад Хокей, когато нарисува мечката за логото. Салумонсон Ейджънси, защото ми позволявате да видя света. Пеле Силвебю, Бенгт Карлсон и Кристина Тулин, които се грижат за всички документи. Оскар Олерюп: за „усилилусили“ плейлиста (и всички други брилянтни неща, които вероятно съм откраднал от теб през годините). Риад Хадуш, Юнес Джадид и Ерик Едлунд, за всичко, което сте ми дали и което сте изтърпели през тези близо двайсет години приятелство.

1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)