Бьорнстад

– Седнал си ми на мястото.

Вилиам възразява, но Маган го изпъжда на секундата. Момчетата седят отзад и се гледат, жените отпред правят същото. Маган преглъща тежко.

– Знам, че понякога се държа гадно, но всичко, което правя... всичко е за децата ни.

Майката на Филип кима. Цяла нощ е опитвала да убеди както себе си, така и Филип, че той трябва да остане в Бьорнстад Хокей. Но синът ѝ просто иска да играе, просто иска шанс да стане толкова добър, колкото може, а каква е работата на една майка? Да осигури на детето си възможно най-добрите условия. Повтаря си го, защото помни през какво трябваше да мине, за да стане наистина добра скиорка. Понякога трябваше да тренира с абсолютни задници и да не забравя, че външният свят няма нищо общо със спорта. Филип и Вилиам играят заедно още откакто бяха в детската градина, а двете с Маган се познават цял живот. Затова отиват към Хед. Защото приятелството е сложно и в същото време изобщо не е.

Фрак се прибира. Чува гласа на сина си, който е на дванайсет и сега обича хокей, но Фрак си спомня, че малкият мразеше тренировките, когато бе на шест. Всеки път го умоляваше да не ходи. Въпреки това Фрак го водеше и му обясняваше, че това е хокеен град. Дори след като Елизабет измърмори по време на вечеря „но ако НЕ ИСКА да играе, скъпи, трябва ли наистина да го караме?“, Фрак продължи да води момчето на тренировки, защото искаше то да разбере любовта му. Хокеят може би не е спасил живота на Фрак, но му даде такъв. Даде му самочувствие и принадлежност; без него той би бил просто едно дебело хлапе с диагноза „свръхактивност“, но вместо това се научи да фокусира енергията си. Хокеят говори на език, който Фрак разбира.

Притесняваше го, че синът му не иска да играе хокей, защото това щеше да ги отдалечи един от друг. Фрак се ужасяваше при мисълта, че момчето ще се захване със спорт, за който баща му не знае нищо, и по този начин ще се превърне в един от обърканите родители по трибуните, които не разбират правилата и не могат да участват в дискусиите. Не искаше синът му да се срамува от него.

– Хайде дай ми зарядното де! – вика сега синът на кака си.

Скоро ще стане тийнейджър. Едно време Фрак трябваше да го влачи насила до залата, а сега едва успява да го откъсне оттам. Синът му вече го моли за съвсем различни неща. През последните дни иска да му разрешат да заиграе в Хед. Както ще направят всички най-добри играчи.

– Зарядното не е ТВОЕ, гадина такава, МОЕ е! – виква момчето на сестра си, когато тя отива в стаята си и хлопва вратата.

Фрак протяга ръка, за да го спре и да каже нещо, но момчето още не е видяло татко си, така че ритва вратата и изкрещява:

– Дай ми зарядното, шибана КУРВА, така и така няма момчета, с които да говориш по телефона! Всички знаят, че би се РАДВАЛА да те изнасилят, но никой не ИСКА!