Отписаният
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #22
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-019-3
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отписаният». Краткое содержание книги:
Значи — кой? Свои, кой друг… Обсъждат там следващата кандидатура. Обаче не може да са толкова оперативни. И затова тия страхове са напразни. Слънчицето свети, по улицата вървят хубави жени.
Я да звънна на Ала! — реши той. — Или и тя се разхожда някъде?
Горюнов спря до един уличен автомат и набра домашния й номер. Дано е у тях! Или по това време е в театъра?
Но тя беше вкъщи.
— Привет — започна Серьожа. — Попречих ли ти?
— А, ти ли си! — приветливо се обади Ала. — Отдавна не съм те чувала. Слушай, Турецки ме изтормози. Все ме пита за теб. А ти къде се изгуби?
— Случайно да те подслушват?
— Не знам… Да не мислиш, че ще ме предупредят, ако подслушват? Гласът ти нещо не ми харесва. Случило ли се е нещо?
— Още не — въздъхна той. — А какво иска от мен?
— Кой? Турецки ли?
— Да де. Защо ме търси?
— Търсят Павел. И мислят, че знаеш нещо за него. Смятат, че той те преследва… — В гласа й се долови насмешка. — Трябваш ли му, а?
— Малко по-тихо. Трябвам, не трябвам… после ще разберем. Ако съм му трябвал, щеше да започне от мен… Все пак по-внимателно с тия разговори. Ами ако изведнъж Турецки е дал телефона ти за подслушване.
— Ох, не ме плаши! Интелигентен човек, с добри маниери. С това ли ще се занимава.
— Предупредих те.
— След малко ще ходя в театъра — каза Ала. — Позвъни ми довечера, чу ли?
— Ще звънна. На Турецки… по-добре не казвай за мен.
— До довечера! — каза тя с явно облекчение и затвори.
Той излезе от кабината. Озърна се. Напразно настояваше толкова, че я подслушват. Тя не разбра, а своите, тези сиви вълци ли, кардинали ли, ще разберат, че той ги издава. Засега само на нея, но е започнал.
Да вървят по дяволите! Не му пука за тях. Време е да приключва с игрите.
Той се върна при колата и тръгна към къщи, вече без да се оглежда. Паркира на обичайното си място и тръгна към входа, като в движение прибираше едни ключове, а изваждаше други, от квартирата, която бе наел.
Никой не чу изстрела. Само младите майки, които се разхождаха с колички, видяха как младежът падна при докосването на домофона, хем уж не беше пиян. Решиха, че го е ударил ток. Но щом отидоха по-наблизо, видяха добре оформена дупчица под тила му, почти без кръв.
10.
Просто нямам желание за работа! Разбира се, убийството на Горюнов не е изненада, но все едно, когато се случи, ми се стори, че се е срутил таванът.
Сновях из кабинета и се хващах за главата. Не се съмнявах, че балистичната експертиза ще определи същата първа винтовка, с която започна всичко. С нея бе убит Семьон Салуцки, а наскоро и Женя Клеймьонова. И какво от това? Къде е самият стрелец? Къде се крие?
Сътрудниците от моята група се пазеха да разговарят с мен. Дори да звънеше, Костя Меркулов говореше кратко. Ставаше дума за подмяна на членове на следствената група. Вече премиер-министърът настоявал. Убит е помощникът на заместник-министъра на отбраната — шега ли е това? И не само той. Колко още очисти този безумен стрелец? Женя бе извън програмата. Извън списъка. А сега като че ли той пак се е върнал към хората от списъка.
Разбирах, че Горюнов не се крие случайно. Крие се от всички, дори от мен. Или това вече не е мой проблем? Може би е време да предам делото на друг колега, с по-голям късмет?
На мястото на главния прокурор щях да постъпя точно така — щях да изпъдя Турецки! С шут! Какво само тъпча на едно място и повтарям на себе си и останалите за някакъв си Робин Худ, който уж мъстял за другарите си? Та на него просто му е харесало! Никой не може да го познае, защото сигурно си е изменил външността, след като се сблъскахме в театъра. Ах, толкова е сантиментален! Не може той, посещаващият оперни спектакли, да убива всички поред като някакъв маниак!
Може, и още как! Това е деветият труп. Пак в тила. Сякаш издевателства: хайде бе, какво правите? Не можете ли всички вие — от Федералната служба за сигурност, Министерството на вътрешните работи и прокуратурата — да ме хванете и смачкате?
Ето ме! И почеркът ми не е изчезнал. И отпечатъците, и винтовката са мои… Дръжте ме, момчета! Ако можете.
А момчетата не могат. Чоплят си носовете и гадаят: кога и кого ще убие днес или утре? По същия начин. Било в старопрестолния град, било другаде…