Отписаният
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #22
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-019-3
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отписаният». Краткое содержание книги:
— Слушам те, слушам те… — кимна той с неизменна усмивка.
— Аз пък предлагам да обсъдим всичко — обади се мълчащият до този момент „аграрник“ Жора Краснов и бутна с лакът задрямалия Вася Первушин от Министерството на външната търговия.
— Трябва да се действа, а не да се обсъжда! — каза той и приглади белезникавата си щръкнала коса. — Докато преливаме тук от пусто в празно, Биатлониста може да е взел вече някого от нас на мушка! И може би някой от нас няма да стигне до вкъщи.
— Какво предлагаш? — попита Макс. — Конкретно.
— Това, което ти предлагах по време на разговора ни тет-а-тет. Защо Жора, Вася и Серьожа ще решават проблемите на нашата обща безопасност? Ще потънем в разправии, ще изгубим повече време за изясняване на термини, от които те нищо не разбират.
— Всичко е точно — надигна се от мястото си Серьожа. — Кой където ще да ходи, а аз — вкъщи.
— Момчета, само не се сърдете — скочи от креслото си Макс, като не забрави да се хване за сърцето. — Може би Кирил е прав. Нали ни вярвате?
Той излезе в градината след тях, отлъчените. Кирил и Аркаша се спогледаха многозначително.
— Не ти ли се струва, че Макс също е излишен? — попита Аркаша.
— Затова да се разберем, докато той ги изпраща — кимна Кирил. — Та кой е следващият според теб? Биатлониста ли?
— Добре ще е — въздъхна Аркаша, като хвърляше по едно око през прозореца към градината. Там Макс обясняваше нещо на отиващите си, притиснал ръце до гърдите, — само че къде да го намерим? Та този наш отмъстител е неуловим…
— От друга страна, Серж е прав — кимна Кирил, докато си наливаше от бутилката с лимонов аперитив. — Мислим само за себе си. За собствената си безопасност. А това е неправилно.
— А кой ще помисли вместо нас за това? — попита Аркаша.
Те се погледнаха внимателно. Кирил му се закани с пръст.
— Знам какво искаш да кажеш. Че Биатлониста трябва да потъне в забрава само за нас, нали? А за обществеността трябва да продължава делото си.
— Наистина е така — съгласи се Аркаша. — Затова трябва да се гръмне очакваният кандидат от неговия списък.
— Логично — съгласи се на свой ред Кирил. — И пак всичко да се стовари на него. Да организираме две скандални статии в печата. Та той е Робин Худ, народният отмъстител, а ние ще го изкараме маниак с психически отклонения. Тъкмо това трябва да го извади от релси… Та той не може да не се възмути.
Аркаша пак погледна през прозореца. Макс разговаряше със заминаващите си.
— Готов съм да се обзаложа, че ти вече всичко си измислил. — Аркаша кимна към креслото, в което седеше Горюнов. — По този начин се каниш да убиеш три заека? — Той сви един пръст. — Първият е Серж, който е готов да ни издаде.
— Интересно… — Кирил присви очи. — Но това го каза ти, а не аз.
Аркаша сви още един пръст.
— Второ, всички очакват това. И на първо място самият Серж. Което ще потвърди: делото на Биатлониста живее и побеждава. Трето, това ще отклони подозрението от нас, ако има такова.
И той сви третия си пръст.
— Има и четвърто — каза Кирил. — Аз вече говорих за това, но ти не слушаше внимателно. Като види, че работят от негово име, Биатлониста ще се възмути и ще направи сума ти грешки. И ще се разкрие. Тогава ще се отървем от него…
Влезе Макс и подозрително ги погледна.
— Изглежда, вече сте се уговорили за всичко, без да ме чакате. Нали ви трябвам само като прикритие, прав ли съм?
— Серж беше прав — въздъхна Кирил. — Само трябва да се започне. И ето че взехме да се подозираме един друг.
— Определихте ли вече следващата кандидатура? — попита след малка пауза Макс.
— Да. — Кирил погледна часовника си. — Но ще кажем след половин час, не по-рано. Защото пак ще започнеш да се хващаш за сърцето. Мога ли да използвам мобифона ти? Разговорът няма да е за твоите уши. С любимото момиче.
Той избра номера си.