Пазачът на фара [bg]

Патрик кимна.

– Абсолютно. Кой ще започне?

– Давай ти.

Конрад взе лист и химикалка в ръце и Ернст се излегна разочарован. Патрик се замисли за няколко секунди, после опита да обобщи по спомен какво бяха открили по време на разследването. Конрад си водеше бележки, а Петра слушаше съсредоточено със скръстени ръце.

– Общо взето, това е всичко – завърши той. – Ваш ред е.

Конрад остави химикалката и разказа за техния случай. Не бяха разполагали с толкова време, но дори на този ранен етап знаеха много за Фредрик Вестер и престъпната организация зад него. Конрад добави, че вече е предал голяма част от информацията вчера по телефона, когато му се обадил полицай на име Мартин Мулин. Патрик знаеше това, но искаше да чуе всичко директно от тях.

– Виждаш, че в това разследване работим рамо до рамо с колегите от отдел „Наркотици“ – каза Конрад и повдигна очилата си.

– Да, добре звучи – промърмори Патрик. В главата му бе започнала да се оформя една идея. – Успяхте ли вече да сравните куршумите с регистъра?

Конрад и Петра поклатиха глава.

– Вчера говорих със СКЛ – каза Конрад. – Тъкмо започват.

– И при нас още няма резултат, но...

Петра и Конрад го погледнаха с любопитство. Очите на Петра изведнъж проблеснаха.

– Но ако им кажем да сравнят куршумите от двата случая...

– С малко късмет и подмазване ще получим резултатите по-бързо – довърши Патрик.

– Харесва ми как мислиш – каза Петра и погледна подканващо към Конрад. – Ще им се обадиш ли? Нали ти имаш човек там. На мен са ми малко сърдити, откакто...

Конрад, изглежда, знаеше какво точно има предвид тя, защото я прекъсна и извади мобилния си телефон.

– Веднага ще им звънна.

– Добре, аз ще донеса информацията, която ти трябва.

Патрик изтича до кабинета си и се върна почти веднага с лист хартия, който остави пред Конрад. Той приказваше приятелски по телефона, но след малко заговори по същество. После замълча, кимна, а на устните му се появи усмивка.

– Страшен си. Длъжник съм ти. Голям длъжник. Благодаря, благодаря – каза Конрад и приключи разговора с доволно изражение. – Говорих с едно от момчетата там, които познавам. Ще отиде до лабораторията още сега и ще направи сравнение. След това ще ми се обади.

– Невероятно – каза Патрик впечатлено.

Петра остана равнодушна. Беше свикнала с малките чудеса на Конрад.