Пазачът на фара [bg]

Осъзна, че звучи доста разпалено, но намираше тези истории за вълнуващи. Мистериите винаги разпалваха въображението й, особено тези, които се основаваха на реални събития.

– Виж какво пише тук – каза тя малко по-спокойно. – Пазачът на фара Карл Якобсон, съпругата му Емели, синът им Густав и помощникът Юлиан Сунтаг живели на острова в продължение на няколко години. А после като че се изпарили. Не са намерени тела, нито други следи. Нямало и причина да се смята, че са изчезнали по собствена воля. Нищо. Не е ли любопитно?

Ани гледаше статията със странно изражение на лицето.

– Да – каза тя. – Много.

– Не си ли ги виждала да витаят наоколо? – попита Ерика на шега, но Ани не реагира, а продължи да се взира в листа. – Чудя се какво ли може да е станало? Възможно ли е някой да е пристигнал с лодка, да е убил цялото семейство и да се е отървал от телата? Тяхната собствена лодка си стояла на кея.

Ани смотолеви нещо на себе си, галейки хартията с пръст. Ерика чу нещо за светлокосо момче, но не можа да разбере нищо повече. Погледна към къщата.

– Няма ли да се зачуди къде си, ако се събуди?

– Сам заспа точно преди да дойдеш. Винаги спи дълго – каза Ани отнесено.

Настана кратко мълчание и Ерика изведнъж се сети за другата си задача. Пое си дълбоко дъх, след което каза:

– Ани, трябва да ти съобщя нещо.

Ани вдигна поглед.

– За Мате ли? Знаят ли кой го е...?

– Все още не, макар че има заподозрени. Но е свързано с Мате, да.

– Какво има? Кажи – настоя Ани, без да отмести ръката си от статията.

Ерика отново си пое дъх и й съобщи за Гунар. Лицето на Ани се изкриви.

– Не, това не може да е вярно. Но как? – попита Ани задъхано.

С натежало сърце, Ерика й разказа за момчетата, които намерили кокаина, както и за отпечатъците на Мате и за случилото се след пресконференцията.

Ани клатеше силно глава.

– Не, не, не. Не може да е вярно, не може.

Тя извърна поглед.

– Всички казват така, а знам, че Патрик също е скептично настроен. Но всичко сочи натам и това може да обясни защо е бил убит.

– Не – заяви Ани. – Мате мразеше наркотици, мразеше всичко свързано с тях.

Тя прехапа устни.

– Бедната Сигне...

– Да, тежко е да загубиш сина си и съпруга си в рамките на две седмици – каза Ерика тихо.

– Как е тя?

Ани погледна Ерика и очите й бяха изпълнени с тъга и съчувствие.

– Не съм сигурна. Знам само, че е в болница и не е добре.

– Бедната Сигне – повтори Ани. – Толкова съдби. Толкова трагедии.

Тя отново се загледа в статията.

– Да.

Ерика не знаеше какво повече да каже.

– Дали може да се кача във фара? – попита накрая.

Ани се стресна, сякаш досега беше потънала дълбоко в мислите си.

– Да... разбира се. Само да взема ключа – каза тя и тръгна към къщата.