Белязана [bg]

— Наистина? Удивително! — рече Миранда.

— О, но само аз говоря. Собствения си глас мога да чуя по всяко време. Нека чуем за теб — каза Калипсо.

Миранда разказа живота си вероятно за стотен път от пристигането. Дийкън постоянно посягаше към книгата си, за да открие бележките си върху темата. Дори и под водата я държеше наблизо, създавайки половин дузина заклинания, които да я предпазят. Когато историята достигна до пристигането на Миранда в селото, Дийкън говореше повече от нея, толкова развълнуван беше. И още по-добре. Девойката не можеше да разказва за постиженията си, без да се почувства като самохвалка. Дийкън приключи с подробно описание на инцидента с Черупката.

— Черупката. Страховит лудак. Ела, Миранда! Да видим този белег.

Момичето показа тънкия бял белег, поставил начало на нелепото й пътуване.

— Ах! Да! Точно както си го представях. Изчистен, елегантен. Дело на духовете — или на боговете. Кажи, Дийкън, знаем ли какво означава, че момичето носи белега, а не е било родено с него?

— В последните предсказания на Черупката има редица фрази, които изглежда загатват за това — рече Дийкън, отваряйки на привидно произволна страница. — Да, ето. „Белег двойно плът и избелял принадлежи на дърводелеца“, „Щемпел от бяло краси онуй, що всеки ще види“. Такива неща.

— Разбирам… е, със сигурност това изяснява нещата! — изръмжа Калипсо. — Честно, духовете биха могли да бъдат по-конкретни в съобщенията си. Ако наистина искаха да знаем какво казват, щяха да го изричат по-ясно. Е, без значение какво означава белегът, най-добре да сме сигурни, че ще развиеш пълния си потенциал. Да започнем урока! — реши Калипсо.

Заформилата се вчера рутина щеше да направи следващите две седмици най-приятното време от пристигането на Миранда. Като се изключи това, че трябваше буквално да моли Мин за разрешение да се потопи, както и неизбежните номера, погаждани от Калипсо, девойката си прекара възхитително. В ранните уроци Дийкън и Калипсо участваха по равно. Но с напредването на дните русалката позволи на Дийкън да прави каквото си иска, а тя предпочете да гледа и да се намесва на удачните места.

Всеки урок приключваше край ръба на езерото, където младежът се проявяваше. Учеше я да повдига водата, като я изпъва с енергия по начина, по който би плъзнала ръката си в ръкавица. Постепенно девойката установи, че е в състояние да оформя повдигнатата вода в различни форми. Всеки ден, разбира се, приключваше с уроците й при Лейн, които продължаваха да стават по-предизвикателни и объркващи с всяка безплодна битка, но дори и тренировките не бяха изцяло неприятни. Поне й доказваха, че може да удържа атаките на опитен боец, който по това време не я щадеше особено.