Белязана [bg]

— М-да. Тогава нека посетим Лейн! — изрече Дийкън със странен тон и смигване.

Двамата закрачиха към колибата на малтропа. Мин ги последва няколко крачки, но спря.

— Хайде! Да му идем на гости. Обещавам, няма да се бием — каза Миранда.

Дракончето погледна въпросително към приятелката си. Сетне се обърна към мястото, където тя и Дийкън бяха стояли. Подуши любопитно.

— Ела! — прикани я Дийкън.

Мин замахна към празното място с опашката си. Тя изплющя, очевидно ударила нещо. Невидимостта, както и двете илюзии, изчезнаха. Дийкън болезнено подскачаше на един крак, а Миранда се смееше.

— Хитро малко създание. Всяко друго животно би последвало илюзиите. Добре ще е да помисля за прикриване на истинската миризма и създаване на мнима. Трябва да ти благодаря за демонстрацията на слабостите в метода ми — рече младежът.

С известни усилия, тримата стигнаха до езерото. Миранда стори всичко по силите си, за да увери Мин, че водата е безопасна.

— Позволи ми да демонстрирам! — рече Дийкън.

Нагази във водата, потъвайки до пояс. Мин наблюдаваше внимателно.

— Видя ли? Нищо ми няма! — каза младежът.

— Мин, гледай мен. Обещавам ти, че нищо лошо няма да се случи. Когато вляза във водата и се убедиш, че е безопасно, ти също може да дойдеш. Тогава ще знаеш, че няма от какво да се страхуваш и вече няма да имаме този проблем — каза Миранда.

С най-голямо колебание, Мин пристъпи настрана, за да позволи на приятелката си да нагази до Дийкън. Миранда бе поохладена, но остана невредима. Когато минаха още няколко мига, в които нищо не последва, Мин започна да се приближава предпазливо до водата. Докосна повърхността и отскочи назад от внезапния студ. След като отново насъбра кураж, доближи ръба на езерото и потопи лапа. Едва бе разкъсала повърхността, когато Миранда и Дийкън внезапно изчезнаха под водата.

Мин отскочи назад. Когато приятелите й не се появиха, тя се паникьоса, издигайки се във въздуха, плъзвайки се над езерото. Виждаше двамата човеци да плуват край дълбината, влачени от вчерашната русалка. Когато достигнаха средата, водното създание докосна медальона си и двамата се отпуснаха на дъното.

— Защо направи това?! — смъмри я Миранда.

— Вие просто си стояхте във водата. Дневната светлина е ограничена, трябва да се възползваме пълноценно от нея — рече Калипсо.

— Но Мин бе започнала да се убеждава, че водата е безопасна. Дръпвайки ни така, можеше да си морско чудовище. Обещах й, че нищо няма да се случи! — каза девойката.

— Според мен тя знае, че всичко е наред. Погледни! — изрече русалката, сочейки към повърхността.

Миранда вдигна глава. През гънещата се вода видяха Мин да се рее над езерото, гледайки надолу с копнеж.

— Да му се не види. Картофите ми! — рече Дийкън, осъзнавайки твърде късно, че двете донесени като награда за добро поведение грудки се носят към повърхността.