Свечеряване [bg]

Тя също се вгледа в него.

— Защо тя се държи така с теб?

— В Ши но Ши сестрите винаги са били на голяма почит — обясни й Шиничи. — Пък и… хм, отдавна не съм я виждал. Все едно отново се опознаваме. — Но целувката му по дланта на Мисао едва ли можеше да се нарече братска. — Продължавай — додаде той забързано към Каролайн. — Ти ще избереш първото действие от празника на лятното слънцестоене! Какво искаш да направим с нея?

Каролайн започна да имитира Мисао, като целуна Шиничи по бузата и ухото.

— Аз съм нова тук — заговори тя със съблазнителна интонация. — Всъщност не зная какво искам да избера.

— Глупавичката ми, Каролайн. Как тя ще ум… — Шиничи внезапно млъкна, задушен от прегръдката и целувката на сестра си.

Каролайн, която очевидно искаше изцяло да обсеби вниманието му, макар и да не разбираше какво става, заговори намусено:

— Е, щом не ми казваш, как мога да избера? И впрочем къде е Елена? Никъде не я виждам! — Накани се да каже още нещо, но Деймън се приближи до нея и й прошепна нещо на ухото, след което тя отново се усмихна, като двамата погледнаха към боровете, заобикалящи пансиона.

Именно тогава Елена почувства второто жегване на безпокойство. Но Мисао отново заговори, а това привлече цялото внимание на Елена.

— Чудесно! Тогава аз ще избера жертвата. — Мисао се наведе напред, надникна над ръба на покрива надолу към хората. Черните й очи се уголемиха, докато обмисляше всичките вероятности за церемонията сред празната поляна. Беше толкова нежна, толкова грациозна, с такава фина кожа и лъщяща черна коса, че дори Елена не можа да откъсне очи от нея.

После лицето на Мисао светна и тя заговори още по-оживено:

— Проснете я върху олтара. Довел ли си някои от твоите мелези?

Последните й думи не бяха въпрос, а по-скоро възклицание.

— Получени от моите експерименти? Разбира се, скъпа. Нали ти казах — отвърна Шиничи и добави, като се загледа в гората: — Двама от вас да се заемат с хората и преди всичко с момичето!

Той щракна с пръсти заповеднически. Всички около Бони бяха повалени на земята, ритани и стъпквани, докато се бореха с връхлитащите сенки. След малко тези странни създания се затътриха напред, влачейки Бони между тях, като я дърпаха за тънките й ръце.

Мелезите представляваха нещо средно между хора и дървета, но без листа по тях. Ако действително бяха изкуствено създадени, вероятно са били специално обработени, за да изглеждат колкото е възможно по-гротескни, грозни и асиметрични. Едно от тези човекоподобни дървета имаше изкривена и ужасно грапава лява ръка, която се спускаше почти до краката му, докато дясната му ръка беше много по-дебела, дори тлъста, достигаща само до кръста му.

Бяха страховити. Кожата им наподобяваше на хитиновата обвивка на насекомите, но много по-грапави и с дупки от отчекнатите чепове, а от клоните им се провисваше откъртена кора.