Смъртни врагове [bg]

— Интересно — каза Венабъл, когото вече бяха запознали със съдържанието на куфарчето по време на инструктаж по прехвърляне на властта във Военния офис на Белия дом. В загадъчния куфар лежеше „черният тефтер“, съдържащ вариантите за изстрелване на ядрените ракети на САЩ, нареждането за спешните действия — „кодовете за атака“ и указание за неотложните действия на президентската администрация, в което бяха изброени и подходящите места „за оттегляне“. Имаше и кодиран телефон. Наскоро комуникационната агенция на Белия дом бе прибавила към всичко това и един мобифон „Куантис“.

— Федералната агенция по сигурността иска да останете във въздуха през първите 12 часа след удара — каза Чейз, навеждайки се към главнокомандващия. Генерал Ошински седеше срещу тях, до Хавлок. — Ще кръжим над щатите от Средния запад и ако условията разрешат, ще се приземим във военновъздушна база „Питърсън“ в Колорадо.

Президентът кимна.

— Какви са евентуалните цели?

— Набелязани са четири отдалечени селища в южния край на Саудитска Арабия — каза генералът, — все слабо населени места с лоши комуникации: напечен от слънцето пущинак. Можем да ги пробутаме като лагери на „Ал Кайда“.

— А къде е „Интрепид“?

— В момента минава покрай бреговете на Йемен — отговори му. Хавлок. — От Военния команден пункт докладваха, че ще имат готовност за изстрелване след около два часа.

— Добре — кимна Венабъл. — Това ще осигури достатъчно време на всички да стигнат до военновременните убежища в Рейвън Рок и „Място Седем“. Предполагам, че вицепрезидентът е ускорила прилагането на военновременните протоколи? — усмихна се криво президентът, доволен, че вече е посвикнал с безкрайните термини и съкращения.

— Така се разбрахме — отговори Хавлок и погледна през прозореца към двата абсолютно еднакви хеликоптера на морската пехота, кръжащи около тях. Той знаеше, че това са примамки, замислени да отклонят опитите за сваляне на тяхната бавно движеща се и лесно откриваема „ВИП мишена“. Да се открие в кой от трите хеликоптера лети политик№1 на Америка не му се стори особено трудно.

— Дейвид — заговори Чейз, — мисля, че трябва да си поговорим за твоето решение. — В хеликоптера беше доста шумно и едва ли бе възможно да ги подслушват. — Все още нямаме сигурна информация, че саудитците стоят зад атаките. Трябва да разгледаме още няколко възможни варианта, преди да стигнем до ядрените оръжия.

Това беше неубедителен аргумент и тя го знаеше, но сметна за нужно да опита още веднъж.

— Тази държава е в състояние на война — отвърна Венабъл — и аз съм полагал клетва, като главнокомандващ, да я предпазвам от всякакви врагове — чужди или вътрешни. — Той впери поглед в черното куфарче, представяйки си какво ли ще почувства, когато заповяда да го отворят. — Смятам, че единственият начин да спрем по-нататъшните кръвопролития е да изпратим ясно послание.