![Смъртни врагове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/4/smrtni-vragove-bg-download.jpg)
Смъртни врагове [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856432
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртни врагове [bg]». Краткое содержание книги:
Мичъл замълча за миг, давайки й възможност да отговори. Тя бе скръстила ръце пред гърдите си и го слушаше внимателно.
— Доведох най-добрите експерти — хора, работещи с детектора на лъжата, анализатори на стреса в гласа, профайлъри — и ти ги направи всичките на глупаци.
Сирад внезапно избухна в смях.
— Значи съм добър лъжец — каза тя. — Това е една от причините да ме цените, нали? Единственият проблем е, че може би бях твърде добър лъжец. Ето защо ме държахте настрани от важните задачи през последната година. Искахте да намерите начин да ме изпробвате, да разберете докъде ще стигне лоялността ми… докъде ще можете да ме контролирате.
Сега Мичъл я слушаше внимателно.
— И бяхте прав — продължи тя. — Вникнах в играта и сега я разбирам много по-добре, отколкото онази нощ в Бойната зала, когато ме проснахте на масата и ме наливахте с газирана вода. Сега знам какво всъщност искате от мен и имам желание да ви го дам.
Сирад, която бе майстор в прелъстяването и почти беше забравила какво представлява усещането да убиеш, се приближи до единственото живо човешко същество, което би могло да бъде по-добро от нея. Тя се наведе и прошепна в ухото му.
— Знам какво замисляте — каза тя. — Знам за Джафар ал Таяр и колко високи са залозите. Вие ме научихте на изкуството на дуела и на разликата между честта и победата.
— Е и? — попита Мичъл. Усети как по гърба му полазиха тръпки. Тази жена можеше да се окаже много по-ценна, отколкото някога бе предполагал.
Сирад допря буза до неговата. Задържа се достатъчно дълго, за да може той да пие от дъха й, да усети горещината на гърдите й и да вкуси плодовете на това, което бе посял, отгледал и добил.
— А сега е време да се изправим на десет разкрача разстояние. Аз държа в ръката си голям английски револвер — едва чуто промълви тя. — Чувате ли как изщраква петлето?
През целия си живот Джеръми щеше да се чуди дали бе взел правилното решение за това, което стори в следващия момент. Неспособен да върви и разполагащ само с броени минути, за да разбере какво бе планирал полковник Елис с проект „Меджидо“, той реши да разпита Кейлъб пред цялото си семейство. Просто нямаше друг начин. Те вече бяха изживели неописуема травма и следващата сцена едва ли щеше да влоши много положението им.
БУУМ!
Първият куршум раздроби дясното коляно на Кейлъб. Джеръми бе притиснал дулото до крака му, за да заглуши изстрела и да спести поне част от ужаса на децата си.
— Кой е Джафар ал Таяр? — попита Джеръми.
Кейлъб се изсмя силно. Болката промени изражението му, но Джеръми не постигна желания резултат. Албиносът й се наслаждаваше.
БУУМ!
Вторият куршум отнесе другото коляно.
Джеръми отново зададе въпроса, но и сега реакцията беше същата. От разкъсаните панталони на Кейлъб шуртеше чиста артериална кръв. И двамата знаеха, че това ще го умъртви за минути.
БУУМ!
Третият куршум смаза левия лакът на Кейлъб и го просна неподвижен на пода.
— Кой е Джафар ал Таяр? — попита отново Джеръми. Досега не беше вярвал, че е способен на мъчения, но животът му през последната година беше променил много от схващания му.
— Ти не можеш да ги спреш — каза Кейлъб. Думите излизаха с труд от устата му, а кръвта образуваше все по-големи локви около него. Заедно с нея изтичаше и животът му. Съзнанието му започваше да се замъглява. — Това е нещо много дълбоко. Твърде…
Джеръми знаеше, че е безсмислено да спори. Болката очевидно не действаше на този човек, но той трябваше да направи нещо. Имаше само броени минути, преди мръсникът да отнесе тайната на проект „Меджидо“ със себе си.
— Свещениците на Финеас — прошепна изведнъж агентът на ФБР. Как можа да не се сети досега?
Джеръми затършува из мазето, докато намери това, което му трябваше: остра като бръснач ножица за подрязване на чимшир.
— Кой е Джафар ал Таяр? — попита Джеръми, протегна се и издърпа с лявата си ръка клепача на здравото око на Кейлъб, разкривайки розовата плът под него.
— Не! — успя да изрече албиносът. Той разбра какво го очаква в последния момент — нямаше начин да отиде в рая без символа за службата си към Бог на земята.
— Искам име — рече Джеръми.
Той прегъна силно клепача и допря острието до него.