Кестеновия човек [bg]

— Какво имаш предвид?

— Явно днес е ходила при експертите в отдела и се е срещнала с Генц. Портиера в гаража преди няколко часа е видял как излизат през аварийния изход, качили са се в колата на Генц и са потеглили. Не знам нищо друго.

— Преди няколко часа? И дори не си й се обадил?

— Опитахме. Току-що бях информиран, че телефонът й е намерен в кош за боклук в близост до криминалистиката.

Думите на Ниландер зашеметяват Хес. Той намалява скоростта в бързо преминаващия поток от автомобили, и се насочва към заснежения край на пътя, едва успял да избегне удар от камион, който бе профучал в дясната лента и накрая спира.

— Тулин не му е нужна. Възможно е просто да я е закарал някъде. Може би до вкъщи или е някъде с нея…

— Хес, проверихме всичко. Тулин я няма никъде. Имате ли още предположения? Къде би могъл да бъде сега?

Марк чува въпроса. Заедно с шума от преминаващите автомобили. Но стои като парализиран. Опитва да излезе от това състояние, но единственото, което все още се движи в колата, са „чистачките“, които се плъзгат нагоре и надолу по предното стъкло.

— Хес?

— Не. Не знам.

Той чува затръшване на вратата, връзката прекъсва. Не сваля веднага телефона от ухото си. Колите летят през разтопената маса от сняг. Чистачките продължават движението си.

Трябваше да й звънне. Трябваше да й се обади от летището веднага щом разбра, че са в беда. Ако той й се беше обадил, щеше да разгледа сцените на престъпленията, над които се беше фокусирал Линус Бекер, и никога нямаше да й хрумне да отиде при Генц. Но той не й се обади и преглъщайки сълзите си, осъзнава че в причината за посещението й при криминалиста, има нещо повече отколкото би искал.