Кестеновия човек [bg]

Глава 114

Дневната светлина започва да изчезва, когато завива на горски път и натиска газта. Отново започна да вали. Снегът почти напълно покри следите от протекторите — Роза едва може да ги различи напред по фаровете. Първо пропусна правилния завой и трябваше да спре до първата къща, която видя, и да попита за указания. Тя никога не е идвала на Моен и дори да беше, нямаше да има особено значение. Следвайки съветите на стопанката на къщата, Роза се обърна и потегли в обратна посока. Близо до огромно кестеново дърво продължи по горски път, на който първия път изобщо не обърна внимание. Пътят се вие сред стари и оголени широколистни дървета и ели и изобилства от резки завои. Роза обаче стриктно се придържа към следите от автомобил, който наскоро е минал тук и това е единствената причина, която й помага да продължи без да изпадне в канавка. Междувременно виелицата не утихва, следите напълно изчезват под прясно падналия сняг, а Роза е завладяна от паника. Наоколо няма сгради, няма хора, изобщо нищо, просто гора и път. Ако отново отиде на грешното място, вероятно ще закъснее завинаги.

Въпреки това, точно в момента, когато тя е напълно отчаяна, гората внезапно се раздели и пътят я води директно към заснежения двор на голямо имение, заобиколено от огромни дървета. На външен вид имението изобщо не е това, което Роза си е представяла. Съдейки по описанието в доклада, който прочете на екрана на компютъра в министерството, то трябваше да е разрушена, окаяна сграда. Но не. Пред очите й се появява почти идилична картина. Роза спира, изключва двигателя, изскача в снега и, забравяйки да затръшна вратата, набързо се оглежда, така че парата от дъха й се разсейва във всички посоки.

Пред нея е къща с две дълги крила, двуетажна, със соларен покрив, което на пръв поглед й напомня на имение от някакъв роман на Мортен Корк[57]. Вярно е, че бялата мазилка на фасадата е осветена от модерни лампи, които осветяват двора, където тя стои. Малки стъклени куполи на камери за видеонаблюдение са монтирани в ъглите под сламен покрив. Блуждаещи отражения на открит огън се виждат през прозорците с бяла завеса на приземния етаж. Над главния вход стои табела „Кестеновото имение“, изписано с чисто черни букви. Виждайки я, Роза осъзнава, че е попаднала на правилното място.