Човек без куче [bg]

— Да, много зле е — потвърди той.

— Звучиш изморен.

— Вероятно защото съм изморен.

— Понякога нещата просто не вървят. Сигурно са отишли на разходка с яхта, например.

— През декември? Ти наред ли си?

— Просто се опитвам да разведря един свой колега. Ще се заемем с този тип, когато се появи. Никой закон не задължава гражданите да си вдигат телефона… или да си стоят вкъщи.

— Благодаря ти за информацията. Много добре знам. Само казвам, че съм ядосан. Не съм свикнал да не ми вдигат телефона.

— Остави ли съобщение?

— Не, разбира се. Защо да му давам преднина?

— Сякаш си убеден, че той е замесен.

— Така ли?

— Да.

— Изобщо не съм сигурен във вината му, но съм убеден, че искам незабавно да говоря с него. От изчезването на Хенрик Грунт обаче измина близо година и навярно припряността ми е излишна.

— Точно това се опитвам да ти обясня. Успокой се, излез, изпий една бира или се обади на Мария.

— На Мариан.

— Какво?

— Казва се Мариан.

— Добре де. Обади й се да си погукате и забрави за този съмнителен продуцент. Не заслужава вниманието ни. Ще продължим работа в понеделник, като се прибереш.

— Ти си истински балсам за душата, Бакман — въздъхна Барбароти.

— И мъжът ми твърди същото. Когато се намира в добро настроение. Целувки и чао.

„Не ми се излиза — помисли си той, след като гласът на Ева Бакман изчезна в слушалката. — Не и в това отвратително време.“ Погледна през прозореца, но заради дъжда не различи почти нищо. Вятърът запращаше порой от дъждовни капки върху прозореца и Гунар имаше чувството, че се намира в аквариум, където върлува буря. Навярно централната гара и кметството си стояха по местата. Не че го беше грижа. Униние като стомашна киселина изгаряше Барбароти. „Какво си въобразявам? — запита се той. — Какво търся тук?“ Извади късмет, че не поиска съдействие от стокхолмската полиция. Щяха да се спукат от смях.

Вслуша се във вътрешния си глас и в посланията на боговете, определящи времето, и си остана в стаята. Разлисти информационния каталог върху миниатюрната маса зад бюрото, позвъни на рецепцията и поръча да му донесат салата „Цезар“ и чаша тъмна бира.

Изгледа новините и две трети от стар американски гангстерски филм. Телефонът звънна.

„Мариан“, помисли си той с надежда и изключи звука на телевизора.

Но се оказа Лейф Грунт от Сундсвал.