Човек без куче [bg]

Извади пистолета от джоба си. Преброи до пет и удари по стъклото. Парчетата се посипаха по пода. Разнесе се звънтене. Той приклекна плътно до стената, за да не го видят, ако включат осветлението. Държеше оръжието в готовност за стрелба: ако Якоб Вилниус отвори вратата и излезе, Кристофер веднага ще го повали с куршум.

Отвътре не се чуваше никакъв звук. Никой не светна лампите. Почака около две минути, изправи се и надникна. Огледа дупката в стъклото: достатъчно голяма, за да си провре ръката през нея, но установи, че стъклото е двойно. С други думи се налагаше да пробие още един отвор.

„Как е възможно да съм толкова тъп? — ядоса се той на себе си. — Естествено, че ще сложат двойни стъкла. Действието в онзи филм явно се е развивало в по-топла страна.“

Ала вътре бе тихо като в гроб. Кристофер успя бързо да махне всички парчета от напуканото стъкло, без да изтърве дори едно. Засега се справяше отлично. Дойде време за следващия удар. Замахна с оръжието и удари по вътрешното стъкло.

В мига, в който парчетата се посипаха по пода на стаята, някой светна. На прага на всекидневната стоеше Якоб Вилниус, както го е майка родила, и се взираше в неканения гост. Кристофер се поколеба за половин секунда, после влетя вътре с лявото рамо напред. Чу се пращене на счупено дърво, а парчета стъкло се посипаха наоколо като вихрушка. Стъписа се. Якоб Вилниус не помръдваше. Държеше нещо в ръка. Дилаф. Кристофер усети бурен прилив на тържество. Кристина се появи зад мъжа си. Не беше гола, а с червена кърпа, увита около тялото й. И тя държеше нещо, но той не видя какво е.