Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Това никога преди не се е случвало…
— Знам — каза Дейвид. — Сигурен съм, че тя ще излезе от това състояние. Сега е като спящата красавица. Няма увреждания.
— Поне не видими — добави Карл.
— Така е — кимна Мартин.
Някакви непознати мъже почукаха на вратата и им казаха, че им е наредено да преместят доктор Нюман в болница и да изведат всички вън от сградата.
— Аз тръгвам с нея — каза Мартин.
— Това не влиза в заповедите, сър — отсече един едър и мускулест мъж с черен дълъг костюм.
— Господин Албигони ме определи за неин главен терапевт — възрази Мартин. — Трябва да съм с нея.
— Съжалявам, сър. Може би, след като я приемат в болницата. Инструктираха ни да ви евакуираме заедно с останалите от екипа ви по друг път. Вече всичко е уредено.
Мартин отново усети мирис на пушек и кръв, перверзно чувство на гняв и триумф. Не можеше да се бори едновременно със себе си и с другите. Той се предаде и единият мъж му се усмихна с професионално съчувствие. Отведоха ги до една бяла лимузина в гаража зад сградата. Беше рано след обяд. Само няколко часа бяха изминали, откакто бяха тръгнали за Страната.
61
Ричард Фетъл излезе от апартамента си и отиде пеша до булевард „Ла Сиенега“ на около пет километра, дългите му слаби крака пулсираха от енергия, каквато не беше чувствал от години. Не се страхуваше от нищо, не се тревожеше за нищо. Гледаше ясното небе, слушаше шума на трафика — автобуси и коли под наем, няколко частни автомобила — нагоре и надолу по улиците и широкия булевард. Червеношийки кълвяха рядката зимна трева на една морава, изкорубени тротоари се трошаха.
Трите кули на Източен Гребен 1 хвърляха своята перлено отразена светлина върху старите магазини и артгалерии, които бяха доминирали на „Ла Сиенега“ цял век.
Ричард сам се беше излекувал, както трябваше да бъде, както беше предопределено от Бог и природата. Беше излязъл от собствения си демон: приятел, който го беше предал, но също така някога му бе дарил любов и грижа. И все пак, Ричард не чувстваше необходимост да оплаква Емануел Голдсмит. Никаква нужда да съжалява за Надин. Той чувстваше само подскачащите си крака, отиващия си следобед и града, в който цял живот беше живял.
Пое дълбоко дъх, усмихна се на един минувач, който не му обърна внимание и продължи да върви. Без страх. Дори и Селекторите да дойдат и да го отведат, никакъв страх. Дори да отиде в долината, в дома на мадам дьо Рош и да срещне пълно неодобрение или пък в литературния клуб да намери презрение и хапливи критики; дори и да прецени, че всичките му минали работи са безполезни, нямаше значение, нямаше страх. Той беше прогонил тъмните облаци, които цял живот му бяха тежали. Ричард спря пред един магазин за цветя, продавачката беше възрастна жена със сурово изражение. Джина и Дион бяха кремирани и прахът им беше разхвърлян, каквото бе желанието на Дион. Никакви гробове, никакви надгробни плочи, пълна анонимност, гарантирана на всички от смъртта.
И все пак, Ричард помнеше. Той можеше някак да ги ознаменува. Какво щеше най-добре да подхожда на сегашното му състояние на духа? Ричард провери кредитната си карта, видя, че може да си позволи да похарчи стотина долара и попита старата жена какво може да купи за двама скъпи приятели с тези оскъдни средства. Жената влезе навътре в магазина и му направи знак да я последва.
— Оттук някъде ли сте? — попита тя.
Ричард поклати глава. Той видя рафтовете пълни със странни ритуални принадлежности, повечето от които нетипични за цветарски магазин. Малки бутилчици с билки и масла, кутии с изсушени листа и корени, цилиндрични кутии с чисто течно масло, брашно за миропомазване и осветено жито, цветна захар, обикновени и ароматни свещи. Имаше още бродирани и украсени с брокат ритуални роби на една стара въртяща се желязна етажерка и рафтове с керамични купи, покрити и залепени с восък и завързани с панделки. На северната стена на магазина имаше окачени с тел по-малки и по-големи барабани, а до задния тезгях — една огромна керамична урна, боядисана в черно и тухлено червено.
— Тогава откъде сте? — настоя жената.
— Излязох на дълга разходка, за да обмисля нещата — каза той. — Простете за любопитството, но си мислех, че това е цветарски магазин.
— Така е — каза жената. — Но получаваме поръчки за принадлежности за магии, билки, такива неща. Ние снабдяваме някои загадъчни постоянни клиенти, Урантия, Розикрукиан, Ритуалите на Хубардските Схизматици, Сестрите на Ислямската Фатима. Само кажете какво искате и ще го имате.
Ричард погледна огромната черно-червена урна.
— Какво има вътре? — попита той.