Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Не, а щях да я видя, заел съм отлична позиция.
— Ако видиш Сербинг, арестувай я.
Полицаят прие нареждането много сериозно, въпреки че се зарадва:
— Ще ми се наложи да я обискирам два пъти: нали знаете, за да видя дали е въоръжена и още веднъж — за да видя точно колко е опасна.
— Просто си отваряй очите на четири.
— Като говорим за това, длъжен съм да ви уведомя, че някакъв тип с такси непрекъснато преследва госпожа Манинг. В момента се мотае около сградата с букет цветя.
— Арестувай го. Актрисата има преследвач, може би това е той. Най-важното обаче е да не се отделяш от Лий Манинг.
— Слушам, сър. Обаче тя няма да ходи никъде тази вечер, поне не и с оня маниак шофьора й.
— Защо?
— Защото преди малко изтеглиха лимузината.
Сам и Маккорд внезапно се притесниха, новината за лимузината ги изплаши. Саманта не можеше дори да погледне Мак, понеже движението бе много натоварено и въпреки че колите им правеха място, тя непрекъснато трябваше умело да се промъква едва на сантиметри от останалите автомобили.
— Ще накарам Шрадер и Уомак да ни посрещнат там — каза Маккорд и извади мобилния си. В същия миг телефонът иззвъня в ръката му и той напрегнато се заслуша, обаждаше се Майкъл Валенте.
— Соломон ми се обади току-що, каза, че сте търсили Сербинг в театъра и че се опитвате да се свържете с Лий, аз също й звънях, ала тя не отговаря. Какво става?
Маккорд пое дълбоко дъх и колебливо попита:
— Къде се намираш?
— Отговори на въпроса ми, по дяволите! Какво става?
— В момента пътуваме към жилището на госпожа Манинг Шийла Уинтърс е била застреляна в кабинета си следобед. Мислим, че Джейн Сербинг е убила и нея, и Логан Манинг. Опитваме се да я открием. Тя знае, че Соломон я е уволнил заради Лий Манинг, а самият Соломон ни каза, че тя си е изпуснала нервите.
— Мили Боже! — избухна Валенте, който веднага разбра какво се криеше под „тя си е изпуснала нервите“ — че вероятно е склонна към насилие и е луда. — В момента пътувам към апартамента на Лий. Вие къде сте?
Маккорд му каза и Майкъл отвърна:
— Аз съм по-близо. Ще пристигна преди вас.
— Не можеш да се движиш през задръстването бързо като нас. Обаче ако пристигнеш пръв, изчакай ни във фоайето!
Валенте само каза:
— Джо е с нея, а той е въоръжен и…
— Лимузината е била изтеглена преди малко. Повтарям ти още веднъж — не се качвай в апартамента, докато не пристигнем ние. — След миг Мак започна да набира нов номер. — Валенте ми затвори — каза той на Сам.
Тя кимна, настъпи газта, сетне рязко удари спирачки и колата, лудо зави по улицата. Мак мрачно се засмя на умелата маневра, докато чакаше Шрадер да вдигне телефона си.
— Къде си? — попита и набързо обясни на детектива какво се случва. Когато приключи разговора, рече на Саманта: — Шрадер и Уомак ще дойдат десетина минути след нас.
Седемдесет и първа глава
Съзнанието на Лий бавно се избистряше. Странен шепнещ звук се бореше с ужасното бучене в главата й и звъна на няколко телефона. Имаше усещането, че е парализирана. Догади й се и тя с мъка преглътна. Отвори очи и се опита да фокусира погледа си върху нещо познато.
Клепачите й се подчиниха на командата, ала онова, което видя, бе лишено от смисъл. Две ивици с хармониращи сметанени цветове се преливаха една в друга пред погледа й.
Лий примигна и бавно осъзна какво вижда. Две различни тъкани с подобни цветове. Едната бе притисната към бузата й… килим. Другата… напомняше на покривката на леглото й. Явно лежеше на пода край кревата си и бе със завързани зад гърба ръце. Опита се да ги размърда, но осъзна, че китките й са завързани здраво, също както и глезените й.
Лий едва повдигна глава, обърна се на другата страна. Прониза я остра болка.
Джейн Сербинг седеше пред тоалетката. Беше облечена в червената рокля, която Лий носеше на тържеството по случай рождения си ден. Джейн си мърмореше нещо и си слагаше от червилото на Лий, ала картинката бе отвратителна и гротескна — червилото бе размазано чак до скулите й.
На пода бяха разпръснати парчета от накълцаните рокли на Лий.
До левия лакът на Джейн върху тоалетната масичка лежеше пистолет.
Сербинг забеляза отражението на жертвата си в голямото огледало и доволно възкликна:
— Ти си будна! Будна си. Публиката ми е налице…
Лий ужасено стисна очи.
— Не, не, не, не се преструвай, че спиш…
Лий продължи да стиска очи. Чу как столът пред тоалетката се завъртя и как Джейн се изправя.
— Събуди се, кучко! — изръмжа тя в ухото на Лий, после сграбчи косата й. — Така е по-добре — ухили се тя с намацаните си в червено устни. Лий бе отворила широко очи. С ужас се втренчи в острата ножица в ръката на лудата. — Нека ти помогна да се настаниш на леглото. Не обичам публиката ми да дреме. — Джейн задърпа косата й, „помагайки“ й да седне на леглото. Докато я дърпаше, ножицата болезнено се заби в ръката на Лий, ала тя не усети почти нищо. Страхът бе най-мощният естествен анестетик.