Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Седемдесет и втора глава
На три преки от жилището на Лий Манинг Маккорд нареди на патрулиращите полицаи да го чакат във фоайето и да държат асансьора на партера. Сам успя да ускори още повече, изключи сирената и след минути колата с писък се закова пред сградата, в която живееше актрисата.
Докато тичаха по тротоара към входа, черно бентли със съскане спря и от него изскочи Валенте.
Маккорд изкрещя на охраната да извика „Бърза помощ“ и да нареди на лекарите да чакат във фоайето. Вратите на асансьора започнаха да се затварят, ала в този миг Валенте пристигна. Беше пребледнял и разтреперан.
— Чакай тук долу — нареди му Маккорд.
— Друг път — тросна се той, задържа вратата и влезе в асансьорната кабина.
Вместо да спори, Мак започна да дава инструкции на полицаите, докато разкопчаваше кобура и изваждаше пистолета си.
— Асансьорът се отваря направо във фоайето пред жилището на Манинг. Не позволявайте на никого да слиза или да се качва на етажа. В апартамента трябва да има мъж и жена, обаче те не вдигат телефона. Когато влезем и ви дадем знак, започнете да ги търсите, но не ни се пречкайте. — Мак погледна Валенте и попита: — Ти познаваш разположението на жилището, какво е то?
— От входа се влиза направо в дневната и трапезарията. Кухнята и стаите на персонала са вляво, спалнята е в дъното на дългия коридор отдясно.
— Дай ми ключа от апартамента.
Валенте извади ключа, ала го задържа над отворената длан на Маккорд, без да му го дава.
— Идвам с вас.
Сам очакваше Мак да се противопостави, ала той явно бе осъзнал, че е безсмислено, защото само кимна рязко и каза:
— Не ни се пречкай.
Валенте пусна ключа в ръката на детектива.
Мак безшумно отключи бравата, притисна ухо към вратата, ослушвайки се. Сам събу обувките си и застина до стената с пистолет във високо вдигнатата си ръка.
— Готова ли си? — прошепна Мак.
Тя кимна.
Вратата се отвори тихо. Дневната беше тъмна, светеше само полилеят в трапезарията.
Тримата влязоха в антрето, ослушвайки се за гласове, по които да се ориентират накъде да вървят. Сам забеляза отпуснатото тяло на Хилда край масата и побутна Маккорд. После повдигна ръка и направи знак на полицаите на прага да проверят за жизнени показатели.
Маккорд тихо продължи напред, спусна се по стъпалата в антрето и тръгна наляво към кухнята, ала Валенте сграбчи Сам за лакътя и заръкомаха надясно. Той познаваше отлично жилището и едва забележимият отблясък от лампа далеч вдясно явно му подсказваше нещо. Сам не се възпротиви. Приближи се до Мак и кимна към дъното на коридора.
Валенте вече беше преполовил разстоянието, когато двамата детективи го настигнаха и го изпревариха. Саманта вече чуваше женския глас, приглушен и тих, долитащ от отворената врата на спалнята.
Маккорд се придвижи покрай стената, надникна през отворената врата, после мълниеносно мина от другата страна. Даде знака на Сам и на Майкъл, че Лий го е забелязала. Сам застана срещу отворената врата. Валенте веднага се озова зад нея. Тя се съсредоточи и се заслуша в гласа на Сербинг, за да определи къде точно се намира тя и да изчисли ъгъла, ако се наложеше да стреля.
Маккорд вдигна три пръста към тях, подсказвайки им, че ще се втурнат в спалнята на три. После започна да отброява. Сгъна първия си пръст, после и втория…
— Вече е време да тръгвам за театъра — чу се изведнъж гласът на Джейн, която тъкмо излизаше от гардеробната, облечена в едно от палтата на Лий. Тя се спря пред тоалетката, взе пистолета и го насочи към Лий.
Маккорд спря да отброява, уплашен, че побърканата жена ще излезе извън полезрението му.
Лий го забеляза, ала всичко започваше да се случва прекалено бързо и тя се ужаси, че полицаят няма да успее да я спаси и че Джейн ще застреля Майкъл. Тя обаче можеше да спаси любимия си.
— Джейн, моля те, разкажи ми пак как си убила Логан. Само за това те моля. Искам да умра с тези думи.
Майкъл осъзна какво правеше Лий и какво щеше да се случи в спалнята.
Докато Литълтън предпазливо се приближаваше към отворената врата, той изкрещя от ужас и се втурна в стаята. Излагайки се на опасност, той се хвърли към Лий, блъсна я и двамата се претърколиха долу. Беше я покрил с тялото си, докато в стаята се чуваха писъци и изстрели. Той остана така, докато Маккорд извика:
— Чисто е! Елате тук!
Едва тогава Майкъл се надигна на лакти.
— Шофьорът и прислужницата са живи — изкрещя един от полицаите от кухнята. — „Бърза помощ“ е на път.
Лий бе отметнала глава настрани и бледата й буза бе покрита с размазано червено червило. Очите й бяха затворени и тя не помръдваше. Майкъл се ужаси и едва успя да прошепне: