Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Ама тук няма ни… Мамка му! Обади се на „Бърза помощ“! — изкрещя той.
Сам грабна мобилния си телефон, втурна се в кабинета, ала видя единствено как Маккорд се е привел над нещо зад бюрото на психиатърката.
— Кажи на линейката да не бърза — мрачно рече той, — обади се в централата и кажи веднага да изпратят криминолозите.
Сам се обади, притисна телефона към ухото си и се приведе напред. Едва тогава зърна трупа на красивата жена, с която бе разговаряла по телефона само преди един-два часа. Шийла Уинтърс лежеше на пода, очите й бяха широко отворени, изцъклени, сякаш се бе опитвала да зърне нещо… По яркожълтата й рокля имаше алени петна, а на гърба на жената се виждаше огромна дупка, от която все още сълзеше кръв.
Маккорд внимателно повдигна тялото, без да променя позата му. Искаше само да разгледа раната отпред.
— Това на гърба е изходната рана — обясни той на Сам и посочи към кървавите пръски на стената зад бюрото. — Сигурно е стояла до стола си, когато са я застреляли, изстрелът я е отхвърлил назад и я е блъснал в стената. После е паднала по лице на пода.
Сам тъкмо щеше да каже нещо, когато телефонът на Мак иззвъня. Той го сграбчи, отвори капачето и със странно изражение на лицето се заслуша.
— Какъв е домашният й адрес? — попита някого. — В кабинета на Шийла Уинтърс съм, тя е мъртва. Веднага ела тук и пази сцената на местопрестъплението, докато пристигнат криминолозите. Не желая никакви униформени да се мотаят наоколо и да унищожават доказателствата. — Той затвори телефона и сините му очи напрегнато и разтревожено се спряха върху Сам.
— Шрадер има доказателство срещу Сербинг. Онази неделя е наела кола и я е върнала в понеделник. Познай колко километра е изминала?
— Колкото да стигне до Катскилс и обратно — предположи тя.
Мак кимна и нетърпеливо се загледа в тялото на Шийла Уинтърс. Реши да не чака Шрадер, отново отвори мобилния си телефон и нареди най-близкият патрул веднага да пристигне на адреса.
След няколко минути двама полицаи се втурнаха в приемната, ала Маккорд набързо ги изгони в коридора:
— Стойте пред вратата и не пускайте никого вътре, освен детектив Шрадер и криминолозите. Ясно?
— Да, лейтенант.
— И не пипайте бравата на вратата.
Сам едва успяваше да го догони заради високите токчета на официалните си обувки.
Качиха се в колата и Маккорд включи сигналната лампа. После изфорсира и потегли с бясна скорост.
Шейсет и седма глава
След като Лий публично оповести връзката си с Майкъл, репортерите, които обикаляха дома й с надеждата да откраднат някоя пикантна история, бяха станали значително по-малко. Тя им беше дала сензационната новина даром и засега се задоволяваха с нея.
Когато в пет часа следобед Джо паркира лимузината пред сградата, само двама журналисти се гушеха в палтата си пред входа. Въпреки всичко той придружи Лий до фоайето.
— Ей, Лий! — извика Къртни и нахлу в помещението като хала.
Тя се извърна да поздрави момичето. Джо каза:
— Хилда иска да купя някои неща. Ще се кача горе да взема списъка, за да изпълня поръчката й. Искам да се върна навреме, за да те заведа в театъра в шест и половина. Господин Валенте с нас ли ще пътува?
— Не, ще дойде направо там. Трябва в седем да съм в театъра и няма смисъл той да стои там, преди представлението да е започнало. Джейсън ще му досажда. Днес е много странен. А, Джо… — извика Лий, — и за теб съм взела билет за довечера.
Той се ухили щастливо, козирува и едва тогава тя се обърна да поговори с Къртни. Момичето носеше огромно палто, купено сякаш от някой клошар, и дълъг червен вълнен шал, който се спускаше почти до коленете й.
— Смятам да интервюирам Майкъл Валенте — развълнувано изрече Къртни. — Ще можеш ли да го убедиш да поговори с мен за някои наистина важни неща? Вече знам доста за него от разговора, който проведохме, докато играехме джин. Обаче искам да пиша за него, за това какъв човек е, а не така, както го представят всички останали…
Джо превъртя ключа в бравата, влезе в апартамента и се отправи към кухнята.
— Хилда! — извика той, изненадан, че апартаментът е тъмен. — Хилда! — отново извика, докато вървеше към стаята на немкинята. Вратата беше затворена. Джо почука. — Ако искаш да изпълня поръчките ти, по-добре веднага ми дай списъка.
Хилда обаче не отвърна и не отвори вратата и О’Хара се запъти обратно към кухнята. Влезе в уютното помещение, включи осветлението и веднага забеляза Хилда, която лежеше в средата на стаята. От главата на жената течеше кръв и мокреше килима.