Талисманите на Шанара

Само след секунди от огъня бе останала само пепел.

В последвалата тишина Дух тихо се спусна ливадите. Тайгър Тай слезе от него и приближи към Рен със своята клатушкаща се походка. Сбръчканото му лице бе покрито цялото с пот. Протегна ръце към нея.

— Добре ли си, момиче? — тихо попита той и в погледа му се четеше искрена загриженост.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти. За втори път в един-единствен ден ме спасяват приятели, които си мислех, че съм загубила — и тя му разказа за Морган Лех и Шадуините от Южното око.

— Намерих независимите в Драконовия зъб вчера сутринта — Тайгър Тай не изпускаше дланите й от своите възлести ръце, държеше я, сякаш се страхуваше, че тя може да изчезне. — Вождът им ми каза, че не е изпращал момче, а друг вестоносец. Тогава разбрах какво се е случило. Оставих ги да тръгнат когато могат и се върнах да те потърся. Но както разбрах, твърде късно. Теб вече те нямаше. Търсихме те през целия ден. Намерихме Рифт и Грейл, но от тебе нямаше ни следа. Разбрах, че момчето те е отвело някъде, но знаех също, че ако има начин, ще избягаш. Тръгнах с Дух сам, след като другите прекратиха издирването през нощта, и продължих да те търся — той я изгледа продължително. — И добре направих.

— Наистина е така — съгласи се тя.

— Дявол да го вземе, не ти ли казах да не тръгваш с никой друг освен с мене?

Рен се наведе към него, толкова развълнувана, че не можеше нищо да каже.

— Не ми напомняй — прошепна тя.

Може би той съзря болката в очите й. Може би я долови в гласа й. Задържа погледа й още миг, после пусна ръцете й и се дръпна назад.