По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
Подполковник Девънпорт погледна сержант Луис, който се увери, че все още всичките лампи светят в зелено, а после даде знак на подполковника с вдигнат палец. Подполковник Девънпорт натисна копчето за изпращане на съобщението, изправи гръб и изпъна рамене.
По някаква причина, в моменти като този, подполковник Девънпорт винаги мислеше за онова сигнално устройство, което го беше очаровало, когато, още като млад лейтенант, го беше видял в Музея на армейското разузнаване във Форт Хуачуа, Аризона. Като сигналното устройство, което използваше сега, целта му беше да позволи комуникацията между войската и щаба. Устройството в Хуачуа като че ли никога не е било използвано — изглеждаше така, сякаш беше произведено в завода в Уолтъм, Масачузетс, миналата седмица. То беше разположено на дървена тринога, краката на която можеха да бъдат нагласени според височината или според неравностите на терена. На върха му — където човек би могъл да очаква да види фотоапарат — имаше колекция от обикновени огледала, лост и устройство за наблюдение. Патрулите на кавалерията, които са гледали за враждебните индиански племена, са носели това устройство със себе си и докато наблюдавали за индианците, също така търсели възвишения, откъдето могат да виждат командния си пост и където да могат да разположат устройството.
Предаването на данни било много просто: слънчевите лъчи били отразявани от огледалата и препращани към командния пост. Като се работело с лоста, можело да се прекъсне отразяването на слънчевите лъчи. Ако се освободи много бързо преградата, се получавал къс сигнал, който отговарял на точка от Морзовата азбука. Да се задържи лостът малко по-дълго долу, означавало да се изпрати тире. Разбира се, изпращането на данни по този начин отнемало много време, но пак било много по-бързо от това да се изпрати човек на кон, за да каже къде са били видени враждебни индианци.
Според подполковник Девънпорт, кавалерията може би е използвала едно, две или повече такива устройства, поставени в редица. Сигналите били предавани от едното устройство на другото, докато стигнели лагера. Това изисквало съобщението да бъде записано от някоя от междинните станции и после предадено отново. За това било необходимо много време, разбира се, но все пак проблясването на слънчевата светлина било много по-бързо от способите на индианците за предаване на съобщение — използвало се парче еленова кожа, което регулирало пламъците на огъня и така дима, който предавал съобщението.
Следователно сержант Луис не беше изненадан, че светлините продължаваха да светят в зелено, нито когато дванайсет секунди след това проблеснаха две лампички, които му показаха, че съобщението е било предадено и че разкодирането му е било успешно.
Това устройство наистина беше много добро. Произведение на изкуството. Луис знаеше със сигурност, че армията не разполага с такова, че Специалните части, макар и да са добри, не са така добри като „Делта“ и „Грей Фокс“, където отиват най-добрите им хора.
Трийсет секунди след като съобщението беше предадено, започна да мига жълта светлина. Сержант Луис натисна копчето, което позволяваше съобщението да бъде чуто, и след три секунди няколко пъти премигна синя лампичка, а после остана да свети стабилно.
— Ще получим гласово съобщение, подполковник — каза сержант Луис и сложи малките слушалки на ушите си.
Подполковник Девънпорт сложи на главата си подобни слушалки, после постави малък микрофон пред устните си.
— Чувате ли ме, едно-нула-едно? — стигна до тях гласът на генерал Макнаб.
— Чуваме ви, сър. Сила на звука пета степен.
Настъпи закъснение от около седем секунди, през което време думите на подполковник Девънпорт да бъдат закодирани с цифри, предадени, а след това разкодирани, за да стигнат до ухото на генерал Макнаб, после, по същия начин, дойде отговорът на генерала.
— Добро изпълнение, едно-нула-едно — каза гласът на генерал Макнаб в ухото на Девънпорт. — Предайте и на другите поздравите ми. Работя по въпроса и ще бъдете измъкнати оттам с първите утринни лъчи. И така…