По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Ало?
Не последва отговор, но се чу звук — съскане — който предполагаше, че от другия край на линията има някой.
— Ало?
Отново не последва отговор. След миг съскането престана. Кастило погледна навън през прозореца и видя, че са близо до гаража, който можеше да подслони три автомобила. Над гаража имаше апартамент, в който беше живял през последната си година в „Уест Пойнт“, когато армията беше на учение във Филаделфия. Видя също така генерал-майор Х. Ричард Милър, вече пенсиониран, който пресичаше моравата. Когато стигна до пилона със знамето, той спря и загледа автомобила им.
Бети спря и всички слязоха.
— Имам нужда от малко помощ тук! — извика генерал-майор Милър. Това беше заповед.
Майор Х. Ричард Милър затича към баща си и пилона със знамето. Бети погледна Чарли и видя, че той е малко напрегнат. Когато майор Милър стигна до пилона със знамето, генерал Милър започна да го спуска надолу. Майор Милър постави длан на сърцето си. Бети отново погледна Кастило и видя, че и неговата длан е на сърцето.
Майор Милър хвана края на знамето, когато то наближи земята, двамата го сгънаха, след което генерал Милър го сложи под мишницата си.
— О’кей — каза Кастило и тръгна към двамата Милър.
— Да, сър — каза Бети и го последва.
— Добър ден, сър — каза Кастило.
— Спуснахме знамето, вечер е — поправи го генерал Милър.
После погледна Бети Шнайдер.
— Генерале, това е сержант Бети Шнайдер от полицейското управление във Филаделфия — каза Кастило.
— Как сте, сержант? Добре дошли в нашия дом.
— Благодаря ви, сър — отговори Бети.
Спретната сивокоса жена със светлокафява кожа притича през моравата към тях и извика:
— Чарли! — Сграбчи двете ръце на Кастило, изправи се на пръсти, целуна го и каза: — Благодаря ти, Чарли! Господ да те благослови! — И накрая го прегърна здраво.
— Хелен — каза генерал Милър, — тази млада жена е сержант Шнайдер от полицейското управление във Филаделфия.
— Най-после Милър е свободен да остане в нашата компания, мисис и мистър Милър — каза Кастило. — Но трябва да го вържем на верига в задния двор.
Мисис Милър поклати глава, после подаде ръка на Бети.
— Много се радвам да се запозная с теб. Добре дошла!
— Благодаря ви — каза Бети.
Мобилният телефон на Кастило отново звънна.
— Ало?
— Здравей, Чарли! Как са нещата в Бала Синуид, Филаделфия?
Чарли позна гласа на Хауърд Кенеди, личния шпионин на Александър Певснер.
— Колко мило, че се обаждате, мистър Кенеди — каза Кастило.
Очите на майор Милър светнаха.
— Няма ли да ме запиташ откъде знам къде си?
— Имаш приятели от едно време, нали така?
Кастило забеляза любопитството на Бети, изписано на лицето й, и неодобрението на генерал Милър.
— Не знам дали са „приятели“ — каза Кенеди. — Но съм сигурен, че парите говорят.
„Щом знае, че съм в Бела Синуид, а никой не знаеше, че ще дойдем тук, има човек в бизнеса с мобилни телефони. Те могат да проследят обаждането до най-близката клетъчна антена. Затова е било първото обаждане, когато никой не проговори от другата страна на линията. Искал е първо да разбере къде съм, а после да говори с мен.“
— Така са ми казвали и на мен.
— Искаш ли да ми кажеш кой отговаряше на твоя телефон в хотел „Мейфлауър“?
„Какво пък, по дяволите! Недей да лъжеш, освен ако не се налага.“
— Един човек на Хол от Тайните служби. Негова инициатива. Шефът ми реши, че можете да се обадите, и не искаше да пропусна обаждането.
— Не е ли човек от ФБР, Чарли? Моля те, не ме лъжи, Чарли.
— Не. В интерес на истината, в момента отношенията на Хол с ФБР са доста напрегнати.
— Защото бях започнал да си мисля, че искаш да ми уредиш среща с някой от бившите колеги, Чарли. А това ще ме притесни почти толкова, колкото и Алекс.
— Нито ти, нито той, има защо да се тревожите за това, Хауърд.
— Добре. Когато е разтревожен, Алекс може да стане доста неприятен. В момента ще ти повярваме.
— Благодаря.
— Харесваш ми, Чарли. Уважавам те. Проверих те. У теб има повече, отколкото се предполага за човек, завършил „Уест Пойнт“. Мисля, че можем да станем приятели.
„Наистина ли има това предвид, или ме будалка?“
— Какво искаш да ми кажеш?
— Алекс иска да ти кажа, че самолетът вече не е там, където ти казахме — каза Кенеди.
— Вече не е или никога не е бил?
— Вече не е там. От снощи.
— Откъде знаеш?
— И нещо друго. Освен че са сменили регистрационните табели, свалили са всички седалки и са сложили допълнителни резервоари.
— А това откъде го знаеш?