По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
Звукът рязко прекъсна.
Да се закодира и предава звуков сигнал, беше по-трудно, отколкото да се направи това с данни, а способностите на устройството явно си имаха граници.
След седем секунди, съобщението беше подновено.
— … дотогава всички трябва да сте готови. Донесете ми сувенири. Следва още след час. Прието?
— Прието — каза в микрофона подполковник Девънпорт.
(ПЕТ)
Офисът на секретаря по отбраната
Пентагонът
Арлингтън, Вирджиния
17:10, 9 юни 2005
Мисис Тереза Слейтър, която беше на четирийсет и две и приятно закръглена, стилно облечена и работеше за уважаемия Фредерик К. Бидърмън, който пък беше секретар по отбраната вече половината си живот (Бидърмън я беше довел със себе си от компанията „Форд“ и тихо и незабележимо — и може би незаконно — лично уреди заплатата й от правителството, така както беше уредил и заплащането й от „Форд“) подаде глава през вратата на офиса му.
— Генерал Уидърс е тук, сър — каза тя.
— Колко мило! Ще помолиш ли генерала да влезе, моля? — отговори той достатъчно високо, за да го чуе всеки, който беше в чакалнята.
— Да, сър.
Тя му се усмихна. Знаеше какво е отношението на Бидърмън към Уидърс — той го смяташе за надуто копеле, което обаче е абсолютно необходимо, защото е много добро в онова, което върши. Същите думи те използваха и в Детройт, за да описват с тях различните изпълнителни лица.
Генерал-лейтенант Уилям У. Уидърс носеше малко кожено куфарче и влезе в офиса след миг, следван от един подполковник и един лейтенант. И двамата носеха тежки кожени куфарчета.
От своя страна генерал Уидърс гледаше на секретар Бидърмън като на човек, който страда от комплекс за превъзходство над другите и който отново е доказал, че може да бъде безмилостен кучи син. Но, от друга страна, Уидърс беше научил, че Бидърмън говори онова, което мисли, никога не казва нещо, в което не е сигурен, и думите му са ценни като златото — все качества, които генерал Уидърс рядко откриваше в цивилните представители на правителството и със сигурност не откриваше в политиците.
— Добър ден, господин секретар — каза генерал Уидърс.
— Добър ден, господа — каза Бидърмън и посочи редицата столове, наредени пред бюрото му.
— Преди да започнем брифинга — каза Бидърмън и отвори отделението на бюрото, където държеше пурите си, за да извади три дълги доминикански пури, — питам от лично любопитство дали намериха изчезналия „Боинг“.
Пушенето беше забранено в Пентагона. Генерал Уидърс беше чул история, в която вярваше, че когато някой напомнил това на Бидърмън, отговорът на секретаря бил, че се интересува толкова от това, колкото отделът му — от хомосексуализма и че най-добрата политика в случая била: „Не задавай въпроси и няма да получаваш отговори, които те безпокоят.“
Генерал Уидърс изчака Бидърмън да завърши ритуала с подрязването и запалването на пурата.
— Господин секретар, всъщност това е първа точка от списъка ми.
Това привлече вниманието на Бидърмън.
— О! И какво става?
Генерал Уидърс махна с лявата си ръка. Лейтенантът и подполковникът мигновено се изправиха и излязоха от офиса.
— Какво, по дяволите, става, Уидърс? — запита Бидърмън. — Твоите хора няма нужда да знаят?
— Въпросът е малко деликатен, господин секретар — каза генерал Уидърс.
— За Бога, изплюй камъчето!
— Съжалявам, че не разполагам с цялата картина, господин секретар — каза генерал Уидърс.
— Исусе Христе! Да видим с какво разполагате!
— Господин секретар, запознат ли сте с операцията, която провежда в момента „Грей Фокс“?
— Не, не съм.
— Имам информация, че „Грей Фокс“ провеждат операция.
— Водена и поръчана от кого? И за какво?
— Имам информация, че първата спирка, ако може така да се нарече, е била Кралската въздушна база в Менара, Мароко.
— Въпросите ми бяха други.
— Не знам отговорите, сър.
— А запитахте ли някой, който знае?
— Не успях да се свържа с генерал Макнаб, господин секретар.
— А с помощника му?
— Помощникът му ме прехвърли към Централното командване, сър.
— И?
— Генерал Нейлър, но много трудно се свързах и с него, сър, накрая ми каза, че няма нужда аз да знам.
— Казал е, че се провежда операция и че вие няма нужда да знаете? Или че по принцип не ви се полага да знаете за операциите на „Грей Фокс“?
— Забележката на генерал Нейлър би могла да се интерпретира и по двата начина, сър.
Секретар Бидърмън вдигна слушалката на един от телефоните на бюрото си и каза: