По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Тереза, дай ми Нейлър на една от сигурните линии и не им позволявай да ти откажат.
Генерал Уидърс отвори едно от отделенията на куфарчето си и извади един-единствен лист хартия.
— А го има и това, господин секретар.
Бидърмън го грабна от него.
— Какво, по дяволите, е това? — запита той. — Някаква проклета похвала?
— Да, сър. Това беше първото нещо, което ми донесоха сутринта с хеликоптер, сър.
— Президентът е изпратил това с хеликоптер? — запита Бидърмън, като че ли не вярваше на ушите си, после, без да даде на Уидърс възможност да отговори, продължи: — Кой, по дяволите, е майор Х. Ричард Милър? И какво, по дяволите, е направил в Луанда, Ангола? Тук пише „дело от скрит характер“. И още, че е „показал мъдрост, която обикновено се очаква само от офицери с по-висш ранг и с повече опит“. Какво, по дяволите, е това? И как президентът…
Той прекъсна по средата на изречението, защото лампичката на телефона му започна да свети. Грабна слушалката от вилката.
— Ти ли си, Нейлър? Тук при мен е генерал Уидърс и ми каза, че когато запитал за операцията на „Грей Фокс“, ти си му казал, че няма нужда той да знае. Вярно ли е?
— За Бога, той е командващ генерал на Разузнавателната агенция на отбраната и няма нужда да знае?
— Да се върнем на въпроса, генерале, каква е тази операция на „Грей Фокс“? И как така едва сега чувам за нея?
— Такива заповеди си получил? Заповеди от кого?
— Лично от президента? Или от човек, който е казал, че говори от името на президента?
— И кога беше това?
— И президентът подчерта, че аз не трябва да бъда информиран?
— Никой не е бил информиран? И предполагаш, че това включва и секретаря на отбраната?
— Такива били заповедите, ха? Исусе Христе, Нейлър!
Той тресна слушалката върху вилката, после веднага я вдигна отново.
— Тереза, виж дали ще можеш да се свържеш с президента — нареди той и отново тресна слушалката.
Погледна Уидърс.
— Онзи самолет е бил откраднат от Луанда, нали така? Има ли връзка между това и този майор?
— Очевидно, сър.
— И каква е тя?
— Не знам, сър.
— Не знаеш? — сряза го Бидърмън. — Този наш разговор започва да ми се струва нереален, генерале!
— Господин секретар, майор Милър беше помощник военен аташе в Луанда, когато беше отвлечен самолетът. Но той също така беше шеф на разузнаването там — каза Уидърс. — От които длъжности е бил освободен. Когато ме информираха за освобождаването му, аз наредих той да бъде върнат в Централното командване.
— Мисля, ти каза, че е работил и за нас там.
— Това са само административни работи, сър.
— Освободен от длъжност? И защо?
Уидърс извади друг лист хартия от куфарчето си и зачете.
— „Нарушение на мерките за сигурност, неподчинение, превишаване на правата, които са му дадени, поведение, неподходящо за офицер и джентълмен.“ Не знам повече подробности, господин секретар. Това получих от директора на регион Югозападна Африка…
— От самия директор? Или от някой от подчинените му?
— Съобщението беше подписано от директора, сър.
— За какво се отнася точката за поведението?
— Мисля, че майор Милър се е държал неприлично с прекия си началник в ситуация извън работното място, сър.
— Искаш да кажеш, че е гей?
— Прекият му началник е жена, сър.
— И той е спал с нея или се е опитал да го направи? Кое от двете?
Генерал Уидърс погледна смутено към вратата на офиса. Бидърмън проследи погледа му. Мисис Тереза Слейтър стоеше на прага с полуусмивка на лицето, повдигнала едната си вежда.
— Да не би да прекъсвам един от „мъжките“ ви разговори? — запита тя.
Бидърмън й се усмихна.
— Отговорете на въпроса ми, генерале — каза той.
— Мисля, че второто, господин секретар — каза генерал Уидърс.
— Значи прекият му началник се опитва да се отърве от него, а президентът ви изпраща похвално писмо, при това — специална доставка с хеликоптер, за „проявена мъдрост, която обикновено се очаква само от офицери с по-висш ранг и повече опит“. Иска ми се да разбера за какво, по дяволите, става въпрос всъщност.
— Наредих да бъде разследвано поведението на майор Милър, сър. Преди да получа писмото на президента, аз…
— Мисля, че това може да почака малко, генерале — прекъсна го Бидърмън и погледна мисис Слейтър. — Тереза?
— Доктор Кохън е на телефона, шефе — каза тя. — Когато настоях да говоря с президента, ме прехвърлиха към нея.
Бидърмън грабна слушалката.
— Натали — започна рязко той, — какво става, по дяволите?
Секретар Бидърмън беше голям почитател на доктор Кохън и мислеше, че чувствата им са поне отчасти взаимни.