Бялата ръкавица

Хубавите ноздри на тази, която говореше, се свиха многозначително при последната забележка, казана по-скоро като въпрос.

— Това е вярно — отвърна сър Мармадюк. — Аз малко познавам благородника, за когото говорите. Не знаех, че е женен. Но какво общо има това с…

— О, дами и господа! — прекъсна го наскоро пристигналият дворянин. — Може би вие не знаете истинското име на кавалера, който се е нарекъл Холтспър. Той е бил доста влиятелен в двореца, това е било преди аз да отида там, и от други съм чувал за него. Имало е някакъв скандал, доколкото знам…

— Стига, стига, Уейлънд! — извика хубавата му братовчедка, прекъсвайки го. — Не искам да слушам за скандали тук. Задръж го за себе си, какъвто и да е той.

— Името му, името му! — извикаха двадесетина гласа, а два пъти по толкова уши, боднати от думата „скандал“, нетърпеливо се напрегнаха, за да чуят интересното разкритие.

Дворянинът произнесе едно име, познато на повечето от компанията, което преди десет гадини бе често споменавано заедно с името на английската кралица.

Наистина само шепнешком и по-малко излагащо Хенри отколкото Хенриета72.

Новината произведе върху слушателите много особено впечатление.

То положително не беше толкова във вреда за този, който беше обект на тяхната критика, защото много от присъствуващите можеха по-скоро да завиждат на този щастливец, отколкото да го презират; любимият паж — чието тайнствено изчезване от двореца преди десетина години бе предизвикало „кралски скандал“ — можеше да бъде само интересен.

Новината, че Хенри Холтспър — Черния конник, тайнственият, непознатият — е същият Хенри… бивш паж на кралицата, към когото кралицата е отправяла усмивки — му спечели в това общество повече приятели, отколкото врагове.

Онези, които все още бяха склонни да се отнасят враждебно към него, не можеха вече да го хулят по онзи начин — все още срещан между „елита“, — като го наричат „авантюрист“.

Той наистина беше такъв в истинския смисъл на думата, но авантюрист, на когото враговете завиждаха.

Дори и сърцето на темпераментната Дороти внезапно се смекчи към него, когато чу новото разкритие, което братовчедът й Уейлънд направи.

Изразът на симпатия към Холтспър, който нейните слушатели сметнаха за ироничен, беше много по-искрен, отколкото това, което обикновено тя изричаше.

Скандалът не бе разискван между гостите на сър Фредерик — поне не на всеослушание.

Шушуканията на някои малки групички може би се отнасяха до това, но скандалът беше твърде стар, за да бъде интересен, дори и за най-ревностните любители на пикантни истории.

Общият разговор премина към по-подходяща за случая тема, макар че една малка група, която се беше сбрала около Уейлънд, научаваше още някои подробности относно брачните истории на патриота-конспиратор.

Малцина от тях познаваха младия дворянин — всъщност не го познаваше никой от присъствуващите.