Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Думата „република“ започваше да се чува от устата на прочути държавници и истински патриоти.
Тя започваше да намира отзвук в отдалечените селца и селските хижи из цяла Англия.
Но подобни думи не се споменаваха в селото Фулмиър.
Да бъдат гласно казани там, щеше да е равносилно на предателство, а селянинът, който ги е произнесъл, щеше да се озове на позорния стълб почти преди думите да излязат от устата му.
Дороти мразеше идеята за република, както я мразят дребните душици и днес, и винаги.
Съжаляваме, че трябва да поставим хубавата Дейръл в тази категория, но ние сме длъжни да се подчиним на изискванията на истината и това ни накара да кажем, че госпожица Дороти, която беше физически дребна, имаше и малка душа.
Нейното хубаво лице обаче прикриваше недостатъците на егоистичната й душа и с помощта на различни хитрини и измами тя беше станала доста известна в този голям обществен кръг, в който беше — или по-скоро искаше да бъде — звездата и центърът.
Доказателство за нейната популярност беше многобройната група, която се отзова на поканата й да присъствува на лова със соколи.
Десетки хора от „първо качество“ — високопоставени дами и подходящи за подобна компания кавалери — се събраха на бреговете на езерото Фулмиър, хвърляха великолепните си сенки върху гладката му повърхност и накараха околните хълмове да заехтят от веселите им гласове.
Ние нямаме за цел да описваме подробно различните случки от лова: как групата, след като се срещна на определеното място, продължи по бреговете на езерото, как чаплите се издигнаха с крясъци от блатната тръстика, а соколите се спуснаха като крилати стрели след тях; как притежателите на грабливите птици се шегуваха помежду си, как се правеха и загубваха облози между обзалагащи се от двата пола и как — след като обиколи езерото, а близките мочурища, обрасли с тръстика, бяха пребродени от ловджийските кучета, докато измъкнаха скрития в тях пернат лов — веселата компания се отправи към подножието на близкия хълм и там под сянката на зелените дървета взе участие в банкета al fresco71, който благородният домакин им беше приготвил.
Не е необходимо също така да описваме различните разговори, винаги оживени при подобни обстоятелства, а често пъти и много остроумни под влияние на щедро разливаното вино.
Спираме нашето внимание само на една тема, която спря вниманието и на компанията.
Заговори за нея самата госпожица Дейръл и всички, разбира се, слушаха раболепно.
— Съжалявам — каза очарователното същество, обръщайки се към своите високопоставени слушатели, — че нямам възможност да ви доставя по-вълнуващи забавления. Знам, че след това, на което бяхме свидетели неотдавна в парка Бълстрод, сегашното празненство ще ви се види скучно. Ах! Да беше тук Черния конник. Колко жестоко от ваша страна, капитан Скарт, да ни лишите от това удоволствие.
— Госпожице Дейръл — отвърна офицерът, на когото тия думи едва ли се харесаха. — Искрено съжалявам, че в изпълнение на своя дълг, залавяйки един бунтовник, аз…
— Не се извинявайте, капитан Скарт — намеси се сър Фредерик, за да се притече на помощ на смутения кирасир. — Всички знаем, че постъпихте, както подобава на един верен служител на негово величество. Добре щеше да бъде, ако и други постъпваха като вас в тия объркани времена. — Тук сър Фредерик хвърли саркастичен поглед към своя съсед-рицар, тъй като приятелството между двамата не беше от най-сърдечните. — Съжалявам само, че този приятел, който и да е той, успя да избяга. Но надявам се, че скоро ще бъде заловен и ще получи това, което заслужава.
— А какво е това, което заслужава, Дейръл? — кротко попита сър Мармадюк Уейд.
— Дръвника! — отвърна разгорещеният сър Фредерик, който твърде щедро опитваше от собственото си вино. — Какво друго за авантюрист като него, който заговорничи срещу своя крал? Бих му отрязал главата като зелка.
— Ако сторите това — отвърна сър Мармадюк със саркастичен, многозначителен тон, — ще станете причина двадесет нови глави да поникнат на нейно място.
— Нека поникнат. Ще ги сполети същото. Ние все още ще бъдем достатъчно силни да сторим това — въпреки този парламент от предатели, който кралят беше толкова глупав да събере около себе си.
— О, мили татко — прекъсна го хубавата Дороти с престорена сантименталност, — не говорете за рязане на глави. Колко жалко ще бъде, ако бившият пленник на капитан Скарт ще трябва да загуби своята глава! Много се радвам, че той ви се изплъзна, капитане.
71
Al fresco (исп.) — на открито. Б. пр.