Бялата ръкавица

— От какво тогава се страхуваш? Според тебе има ли някой друг съперник, който тя би могла да предпочете! Може би младия Дейръл или доста хубавичкия син на сър Роджър Хамърсли? Един от двамата, а?

— Не, нито пък някой друг.

— В такъв случай кое те кара да се съмняваш? Нали мислиш, че момичето те харесва?

— Понякога мисля, че ме харесва, а понякога не. Изглежда, че всеки ден се мени. Но имам причини да вярвам, че сега ме харесва или поне че вчера ме харесваше.

— Откъде знаеш това? Тя ли ти каза?

— Не — не с думи, но така ми се стори от държанието й. Загатнах й, че искам на този лов един поверителен разговор с нея по важен въпрос. Тя изглежда, че се зарадва — така изглеждаше, ей богу! А след това през цялата вечер беше в отлично настроение и на няколко пъти спомена, че очаквала удоволствие от утрешния лов — т.е. днешния. Какво може да означава това освен…

— Освен удоволствието, което очаква, че ще й достави твоето предложение. Но ако тя те харесва само през ден — както сам каза — и ако вчера си й бил толкова приятен, днес може би ще е тъкмо обратното? По тази причина аз бих те посъветвал да отложиш за утре.

— Но, капитане, вие забравяте, че аз имам начин, който ще я накара да се съгласи независимо дали това ще стане днес, или утре.

— Открий ми го, мой прозорливи корнете!

— Ако само й загатна…

— За какво?

— Знаете, че сър Мармадюк е в ръцете ви, нали?

— Знам.

— Е, ако й подметна само една думичка, че вуйчо й е в опасност — не само свободата му, но и животът му…

— Стъбс! — извика капитанът на кирасирите, като скочи разгневен и размаха юмрук пред лицето на своя подчинен. — Ако изпуснеш само една думичка за това или се осмелиш да направиш и най-слаб намек за подобно нещо, твоят собствен живот ще бъде в по-голяма опасност от живота на сър Мармадюк Уейд. Заповядах ти вече да си държиш езика, а сега още по-настоятелно повтарям заповедта си.