Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Хвърлих око към часовника: час и половина от първия удар.
— Проф — рекох, — ще ми обясниш ли защо е всичко това?
— Съжалявам, Мануел — благо отвърна той. — Смятах (и трябваше да постъпя така) да оглася преди заседанието съобщение от новинарските емисии. Но ти сякаш помисли, че сме действали през главата ти, и… ето че не го казах. Министърът се позовава на току-що получен бюлетин тъкмо преди да дойдеш. На „Ройтер“ е, от Торонто. Ако има нещичко вярно в тази мълния, вместо да се вслушат в предупрежденията ни, хиляди зяпачи се струпали около мишените. Вероятно са дадени жертви. Не знаем броя им.
— Ясно. И какво е трябвало да сторя. Боже мой? Да изведа всекиго за ръчичка оттам? Известихме ги.
Хауърд Райт се намеси:
— Интелигенцията смята, че основни хуманни съображения правят задължително…
Сопнах му се:
— Слушай бе, дрънкало, нали чу Де ла Пас да казва, че новината е дошла ей сегичка — та ти откъде научи кой какво мисли за това, м-м?
Конгресменът почервеня:
— Господин председателю! Лични нападки!
— Мануел, моля те, не използвай епитети срещу министър Райт.
— Добре, ако и той не го прави. Само че си служи с по-надути думи. Какви са тези безсмислици за ядрени заряди? Нямаме нито един от тях, всички го знаят.
Проф погледна озадачено:
— И аз съм объркан. Така твърди съобщението. Но всъщност ме смущава видяното от самите нас по видеото — съвсем определено приличаше на атомни експлозии.
— Ох! — извърнах се към човечето Райт. — А вашите много интелигентни приятели обясниха ли ви какво става, когато за частица от секундата освободите няколко милиарда калории в една точка? Нещо да назнайвате за излъчването?
— Значи признавате, че действително сте използвали ядрени оръжия!
— О, Боже! — Главата ме цепеше. — Нищо такова не съм казвал, каквото и да ударите силно, хвърчат искри, разбирате ли? Елементарна физика, позната на всички освен на интелигенцията. Ние просто направихме най-големите искри, сътворени някога от човешка ръка — и толкоз. Большой взрив. Топлина, светлина, ултравиолетови лъчи. Може би той е предизвикал и рентгеново излъчване, не съм сигурен. За гама-радиацията силно се съмнявам. Алфа и бета — невъзможно. Внезапно превръщане на механична енергия. Но ядрена? Абсурд!
Тук Проф запита:
— Господин министре, доволен ли сте от такъв отговор?
— Подобен отговор отваря сума допълнителни въпроси. Например тая бомбардировка далеч надхвърля одобреното от кабинета. Видяхте стъписаните лица, когато онези ужасни проблясъци се появиха на екрана. А министърът на отбраната ни каза, че това продължава и в момента, на всеки двадесет минути. Мисля, че…
Погледнах си часовника:
— Още един току-що се заби в планината Шайен.
— Чухте ли? Той се хвали. Господин председател, клането долу трябва да бъде спряно!
Скръцнах му:
— Ей, дръ… министре, нима твърдите, че щабът на тяхната космическа отбрана не е военна цел? Вие на чия страна сте? На Луната? Или на ФН?
— Мануел О’Кели!
— Писна ми от глупости! Казахте ми да си свърша работата и аз направих точно същото. Махнете това дрънкало от главата ми!
Проф се озърна:
— Ако някой има предложение, което би прекратило тази непристойна сцена, ще бъда особено щастлив да го изслушам. Явно не сме много добре осведомени какво е действието на ония бомби. Струва ми се, че е по-добре да разредим двадесетминутния график. Да удължим интервалите до… да речем, един час. И да пропуснем следващите два, докато не получим още новини. Може би тогава ще поискаме да отложим удара срещу Велики Китай поне с денонощие.
Почти всеки кимна одобрително, замърмориха:
— Разумно! Разумно!
— Да. Нека не пришпорваме събитията.
Де ла Пас ме изгледа:
— Мануел?
— Проф, знаеш отговора! — отсякох. — Не ми го прехвърляй!
Изведнъж се намеси Уайо:
— Мани, обясни. Аз също имам нужда от обяснение.
Така че се стегнах:
— Прост пример за действието на закона за притеглянето. Точният отговор ще изисква компютър, ала следващите пет-шест изстрела са абсолютно неизбежни. Най-много да ги отклоним от мишените и може би да засегнем някой град, който не сме предупредили. Няма начин да ги отпратим в океана, твърде късно е. Планината Шайен е на хиляди и четиристотин километра навътре от брега. Колкото до удължаването на интервалите с час, глупаво е. Това не са ви капсули от подземката да ги пускате и спирате по желание. Това са падащи камъни. Ще удрят някъде всеки двайсет минути. Бихте могли да ги стоварите върху Шайен, където досега нищо живо не е останало — или другаде, за да убиете хора. Идеята да отложим атаката по Велики Китай с денонощие също е глупава. Още известно време можем да отклоним снарядите за там, но не и да ги забавим. Ако ги пренасочим, губите ценен материал. Щом някой мисли, че имаме стоманени обшивки за прахосване, най-добре да се качи до входа на катапулт и да погледне.