Луната е наставница сурова

Волфганг се размърда неловко и каза:

— Хайде, Мани, разбира се, че искаме да знаем твоето мнение.

— Нямам. Планът за бомбардировките беше старателно разработен и всеки получи възможност да го критикува. Не видях нищо, което да оправдава промени.

Проф се намеси:

— Мануел, ще запознаеш ли всички нас с втората атака срещу Северна Америка?

— О’кей. Целта за второто пляскане е да ги подтикнем към похабяване на ракетните прехващачи. Нашите снаряди са насочени към големи градове, тоест към незначителни мишени в близост до тях… казваме им това малко преди залпа… след колко време, Шини?

— В момента им съобщаваме. Но можем да го променим. И би трябвало.

— Така да бъде. Не съм силен в пропагандата. В повечето случаи (за да се прицелим толкова близко, че да ги тласнем към прехващане) се наложи да изберем водни мишени. Хе, доста грубичко ще стане. Освен че ще изтребим рибите и всеки, който не стои далеч от басейна, ще предизвикаме страхотни местни бури и повреди по бреговете.

Погледнах си часовника, трябваше още да протакам.

— Сиатъл получава дар право в скута, в пролива Пюджет. Сан Франциско ще загуби два моста, които много обича. За Лос Анджелис предвиждаме един кютек между Лонг Бийч и Каталина и друг — няколко километра нагоре по брега. Мексико Сити е навътре из континента, затова забиваме юмрук в Попокатепетъл, та да го видят. На Солт Лейк Сити пращаме скали в езерото. Денвър ще пренебрегнем, могат да гледат какво става с Колорадо Спрингс, защото отново ще размажем планината Шайен и продължаваме при всяко обръщане. Изстрелите на Канзас Сити и Сейнт Луи са в техните реки, както и за Нови Орлеан… там има вероятност от наводнения. Всички градове по Големите езера ще го отнесат, списъкът е дълъг — да го прочета ли?

— Може би по-късно — каза Проф. — Давай нататък.

— Бостън получава порция в пристанището, за Ню Йорк е в пролива на Лонг Айланд заедно с добавка между двата най-солидни моста. Мисля, че ще съсипем тези съоръжения, но ние обещахме да не се целим право в тях и ще удържим на думата си. Вървейки надолу по източния им бряг, отпускаме доза на два града в залива Делауеър, после — на още толкоз в залива Чезапийк, като единият е с голямо историческо и сантиментално значение. По на юг сме предвидили морски удари за три обекта. Навътре от крайбрежието ще праснем Синсинати, Бирмингам, Чатануга, Оклахома Сити, всички в реките или близките планини. О, да, забравих Далас — унищожаваме космодрума там; може да сгащим някой и друг кораб, бяха шест при последната проверка. Няма да убием никого, който не упорства да стои на мишената. Далас е идеална цел, онзи полигон е широк, плосък и почти празен, та току-виж десетина милиона гледат представлението.

— Ако го улучиш — натърти Шини.

— Когато, а не ако. За всеки изстрел имаме резервен час по-късно. Не пробие ли нито един от двата, по-назад държим други снаряди за пренасочване. Например лесно е да променяме мишените в групата на заливите Делауеър и Чезапийк. Същото важи за Големите езера. Но за Далас пазим отделна редичка бомби, при това доста дълга — очакваме да бъде усилено отбраняван… Резервите стигат за около шест часа (дотогава ще виждаме Северна Америка) и последните можем да хвърлим където и да е върху континента… Защото, колкото по-отдалечен е товарът при отклонение, толкова по-сериозна е възможната промяна.