Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Познавам янките — заяви той, — нали бях един от тях, преди да ме депортират. Жал ми е до болка, че са предали нещата в ръцете на ФН. Да сплескаме тая пасмина и те ще минат на наша страна.
Волфганг Корсаков предизвика погнусата на Стю, като изрази мнението си, че техните спекулации биха потръгнали по-добре, ако alle фондови борси бъдат затворени до края на цялата операция.
Фин искаше да играем на „Всичко или нищо“ — предупреждавахме ги да махнат корабите си от нашето небе и щом откажат, ги удряме с все сила.
— Шини греши за янките, аз също ги познавам. Северна Америка е най-упоритата част от ФН, точно нея би трябвало да пребием. И бездруго вече ни наричат убийци, време е да ти цапнем здраво! Ако смажем американските градове, можем да се откажем от стрелбата по останалите.
Измъкнах се, поговорих с Майк, записах си това-онова. Върнах се, а те още спореха. Де ла Пас вдигна поглед, когато седнах на мястото си.
— Фелдмаршал, досега не сте изразили своята позиция.
Казах му:
— Проф, може ли да забравим тези „фелдмаршалски“ щуротии? Децата спят, да си позволим откровеност, м-м?
— Както желаеш, Мануел.
— Очаквах, че ще стигнете до някакво съгласие…
Тц, не бяха стигнали.
— Не виждам защо и аз да имам мнение — продължих. — Момче за поръчки съм и стоя тук, понеже знам как се програмира балистичен компютър.
Рекох това с очи, вперени право във Волфганг Корсаков, който хем бе пръв съратник, хем интелектуалец с мръсен език. Аз съм обикновен механик с не много правилна граматика, а пък Волф е завършил луксозно училище (Оксфорд), преди да го осъдят. В думите на Проф се вслушваше, ала рядко се съобразяваше с другиго. Да, и със Стю се спогаждаха — но графът също имаше пищно минало.
Волфганг се размърда неловко и каза:
— Хайде, Мани, разбира се, че искаме да знаем твоето мнение.
— Нямам. Планът за бомбардировките беше старателно разработен и всеки получи възможност да го критикува. Не видях нищо, което да оправдава промени.
Проф се намеси:
— Мануел, ще запознаеш ли всички нас с втората атака срещу Северна Америка?
— О’кей. Целта за второто пляскане е да ги подтикнем към похабяване на ракетните прехващачи. Нашите снаряди са насочени към големи градове, тоест към незначителни мишени в близост до тях… казваме им това малко преди залпа… след колко време, Шини?
— В момента им съобщаваме. Но можем да го променим. И би трябвало.
— Така да бъде. Не съм силен в пропагандата. В повечето случаи (за да се прицелим толкова близко, че да ги тласнем към прехващане) се наложи да изберем водни мишени. Хе, доста грубичко ще стане. Освен че ще изтребим рибите и всеки, който не стои далеч от басейна, ще предизвикаме страхотни местни бури и повреди по бреговете.
Погледнах си часовника, трябваше още да протакам.
— Сиатъл получава дар право в скута, в пролива Пюджет. Сан Франциско ще загуби два моста, които много обича. За Лос Анджелис предвиждаме един кютек между Лонг Бийч и Каталина и друг — няколко километра нагоре по брега. Мексико Сити е навътре из континента, затова забиваме юмрук в Попокатепетъл, та да го видят. На Солт Лейк Сити пращаме скали в езерото. Денвър ще пренебрегнем, могат да гледат какво става с Колорадо Спрингс, защото отново ще размажем планината Шайен и продължаваме при всяко обръщане. Изстрелите на Канзас Сити и Сейнт Луи са в техните реки, както и за Нови Орлеан… там има вероятност от наводнения. Всички градове по Големите езера ще го отнесат, списъкът е дълъг — да го прочета ли?
— Може би по-късно — каза Проф. — Давай нататък.
— Бостън получава порция в пристанището, за Ню Йорк е в пролива на Лонг Айланд заедно с добавка между двата най-солидни моста. Мисля, че ще съсипем тези съоръжения, но ние обещахме да не се целим право в тях и ще удържим на думата си. Вървейки надолу по източния им бряг, отпускаме доза на два града в залива Делауеър, после — на още толкоз в залива Чезапийк, като единият е с голямо историческо и сантиментално значение. По на юг сме предвидили морски удари за три обекта. Навътре от крайбрежието ще праснем Синсинати, Бирмингам, Чатануга, Оклахома Сити, всички в реките или близките планини. О, да, забравих Далас — унищожаваме космодрума там; може да сгащим някой и друг кораб, бяха шест при последната проверка. Няма да убием никого, който не упорства да стои на мишената. Далас е идеална цел, онзи полигон е широк, плосък и почти празен, та току-виж десетина милиона гледат представлението.
— Ако го улучиш — натърти Шини.
— Когато, а не ако. За всеки изстрел имаме резервен час по-късно. Не пробие ли нито един от двата, по-назад държим други снаряди за пренасочване. Например лесно е да променяме мишените в групата на заливите Делауеър и Чезапийк. Същото важи за Големите езера. Но за Далас пазим отделна редичка бомби, при това доста дълга — очакваме да бъде усилено отбраняван… Резервите стигат за около шест часа (дотогава ще виждаме Северна Америка) и последните можем да хвърлим където и да е върху континента… Защото, колкото по-отдалечен е товарът при отклонение, толкова по-сериозна е възможната промяна.