Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Нашето приятелче каза:
— Във фоновите звуци различих гласовете на тринадесет души. Ман, тъкмо затова професорът говореше прикрито.
— Схванах. Най-добре да се кача при тях и да видя от какво са изкукали. Нали не съм ти нужен?
— Хм, надявам се да стоиш близо до телефон.
— Ще стоя. Слушай в канцеларията на Надзирателя. Но ако отида другаде, ще те набера. Доскоро, amigo.
Та там заварих цялото правителство: и истинския кабинет, и людете, сложени в президиума за тежест. Бързо открих кой вдига врявата, оказа се човечето Хауърд Райт. Бяха скалъпили министерство и за него — на „изкуството, науката и професионалните въпроси“ — нещо, напомнящо сортиране на копчета по кутийки. Стана като рушвет за Новилен (понеже всички тежкарски постове заеха съратници от Л-Сити), както и отстъпка за самия Райт, който се издигна до водач на група в конгреса. Хората му много ги биваше по приказките, но не толкова в действията. Целта на Проф бе да му запуши устата, ама Проф понякога е прекалено изтънчен. Някои говорят най-добре, когато дишат вакуум.
Де ла Пас ме помоли да запозная правителството с военната обстановка. Направих го по своему.
— Доколкото забелязвам, Фин е тук. Нека той ни каже как сме в зайчарниците.
Хауърд Райт извиси глас:
— Генерал Нилсен вече стори това, не е необходимо да повтаря. Искаме да изслушаме вас.
Примигнах:
— Проф… Извинявайте. Господин председател, трябва ли да разбирам, че някой от министерството на отбраната е докладвал в мое отсъствие?
Човечето Райт крякна:
— Защо не? Не успяхме да ви открием.
Професорът се възползва от шанса. Виждаше, че съм прекалено напрегнат. Не бях спал много през последните три денонощия и откакто напуснахме Земята, не бях усещал такава умора.
— Настоявам за ред — меко реагира той. — Господин министър по професионалните въпроси, моля да отправяте вашите забележки чрез мен. Господин Дейвис, нека да уточня. Не е имало доклади, засягащи дейността на съответното ведомство, понеже кабинетът не започна заседанието си до момента на вашето пристигане. Генерал Нилсен неофициално отвърна на някои неофициално зададени му питания. Вероятно не е било редно да постъпваме така. Ако това е мнението ви, ще се опитам да предотвратя подобни случаи в бъдеще.
— Както разбирам, нищо лошо не е станало. Фин, говорих с тебе преди половин час. Нещо ново оттогава?
— Не, Мани.
— О’кей. Сещам се, че сигурно искате да чуете какво е положението извън Луната. Гледали ли сте, значи знаете, че първата бомбардировка приключи добре. Всъщност тя продължава още, защото стоварваме удар върху командването на космическата им отбрана на всеки двайсет минути. Това ще става до 13.00, после в 21.00 нацелваме Китай и Индия заедно с по-дребни мишени. Сетне се заемаме до четири след полунощ с Европа и Африка, прескачаме три часа, даваме дозата на Бразилия и компания, пак почиваме три часа и започваме alles отначало. Но засега проблемите са тук. Фин, налага се да евакуираме Долен Тихо.
— Момент! — Хауърд Райт вдигна ръка. — Имам въпросчета.
Говореше на Проф, а не на мен.
— Изчакайте. Министърът на отбраната свърши ли?
Уайо седеше по̀ към края. Разменихме си усмивки, обаче това бе всичко — така се държахме в кабинета и Конгреса. Някои мърмореха, че не бивало двама от едно семейство да бъдат в правителството. Сега тя поклати глава, предупреждавайки ме за нещо. Казах:
— Толкова за бомбардировката. Имате ли въпроси за нея?
— Господин Райт, вашите питания свързани ли са с тази тема?
— Съвсем определено — човечето стана и ме погледна. — Както знаете, аз съм представител на групите интелектуалци в свободната ни държава и ако мога така да се изразя — техните мнения са най-важни в обществените дела. Смятам, че е напълно уместно…
— Минутка, моля — рекох му. — Мислех си, че просто представяте Осми район в Новилен…
— Господин председател! Ще получа ли възможност да поставя моите въпроси или не?
— Той не пита, ами държи реч — вметнах. — Уморен съм и искам да се добера до легло.
Проф каза меко:
— Мануел, всички сме уморени. Но отлично разбирам мисълта ти. Конгресмен Райт, вие отговаряте само за своя район. А като член на правителството сте натоварен с някои задължения, обвързани с определени професии.
— То е едно и също.
— Не съвсем. Моля ви най-после да зададете вашия въпрос.
— Ъъ… много добре, ще се постарая! Известно ли е на фелдмаршал Дейвис, че неговият план за бомбардировката се е провалил катастрофално и че хиляди човешки животи са отнети безсмислено? Известно ли му е още колко сериозно се отнася към това интелигенцията на тази република? И може ли да ни обясни защо подобна безразсъдна — повтарям, безразсъдна! — бомбардировка бе предприета без необходимите консултации? Готов ли е в момента да преразгледа плановете си, или е решен да продължи слепешката напред? И има ли нещо вярно в обвиненията, че нашите ракети са носели ядрени заряди, поставени извън закона от всички цивилизовани нации? А как очаква той Свободната държава Луна да бъде приета в представителните органи на ФН с оглед на неговите маневри?