Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Оглушителен гръм разтърси военния кораб. Бойните глави на ракетите се блъснаха в мишената. От последвалата експлозия се образува огнено кълбо, което се понесе към небето.
Космическият кораб остана непокътнат.
И после се случи нещо.
В центъра на извънземния обект се забеляза механично движение, последвано от ярка зелена светлина.
Лъчът излизаше от отвор в корпуса на космическия кораб. Иридиевата обвивка сякаш започна да се лющи на пластове, после се сгъна и се отдалечи от водовъртежа на енергия. От изумруденозеленото сияние се появи същество.
Камерите на военноморските сили се фокусираха и показаха лицето му — огромна змия. Грамадният череп беше украсен с люспи, наподобяващи пера. Тъмночервените очи блестяха като фарове. Зениците представляваха вертикални цепки, присвити срещу утринната светлина. Гигантските челюсти се отвориха. Показаха се два ужасяващи, черни като абанос зъба, дълги метър и половина. Останалите бяха по-малки и остри като скалпели.
Огромното влечуго въздъхна и на широкия му гръб се разпериха гъсти пластове от мазни, люспести, изумруденозелени пера.
Острите шипове на корема се вкопчиха в иридиевата повърхност на извънземния кораб и съществото се надигна като отровна кобра.
Погледна само за миг към небето, сякаш анализираше атмосферата.
После с невероятна скорост съществото се гмурна в морето и изчезна под вълните.
Президентът и главнокомандващият гледаха втрещени мониторите.
— Боже господи… Реално ли беше това нещо? — прошепна Чейни.
Потресеният специалист по комуникациите слушаше съобщението в слушалките си.
— Адмирале, „Скрантън“ докладва, че извънземното минава през термоклина. Скоростта му е… Господи… деветдесет и два морски възела. Курс — юг-югоизток. Сър, то явно се е отправило към полуостров Юкатан.
Чичен Ица
На паркинга на Чичен Ица се бе събрала тълпа от двеста хиляди религиозни фанатици. Хората скандираха и хвърляха камъни по въоръжените до зъби мексикански полицаи, които се опитваха да си проправят път към блокирания вход на града на маите.
Четири американски танка бяха заели отбранителни позиции от двете страни на пирамидата на Кукулкан. В джунглата наоколо бяха скрити две дивизии тежковъоръжени „зелени барети“.
На запад от пирамидата на Кукулкан се намираше Голямото игрище — огромна арена, построена във формата на буквата „I“, оградена от всички страни със стени от варовик.
Източната стена на игрището се състоеше от триетажна постройка, известна като Храма на ягуарите. Колоните на входа бяха изваяни във формата на пернати змии. Постройката в северната страна на игрището се наричаше Храма на Брадатия. На фасадата на двете стени бяха издълбани изображения на великия Кукулкан, появяващ се от челюстите на перната змия. Други сцени изобразяваха Кукулкан, облечен в туника и легнал мъртъв, след като е погълнат от двуглава змия.
Високо на източната и западната стена имаше каменни кръгове, разположени вертикално като баскетболни обръчи. Изобретеният от олмеките церемониален ритуал, известен като игра с топка, подобна на днешния баскетбол, бе символизирал епичната битка между светлината и мрака, доброто и злото. Състезавали се два отбора от по седем воини — опитвали се да вкарат гумена топка в обръчите, използвайки лактите, краката и коленете си. Целта била проста, а мотивацията — ясна. Победителите били награждавани, а победените — обезглавявани.
Майкъл Гейбриъл стоеше в средата на затревеното игрище, дълго сто и шейсет и широко четирийсет метра. Бе застанал в сянката на извънземния летателен обект и даваше указания на тричленния екип от американски командоси. Мъжете копаеха дупка точно под ноктите на извънземния обект.
Косите на Мик се изправиха от мощното силово поле на летателното устройство.
От южния край на игрището се зададе джип. Полковник Кечпол скочи на земята още преди превозното средство да е спряло.
— Току-що ни съобщиха, че космическият кораб е излязъл на повърхността на водата, Гейбриъл. Точно както каза ти.
— Флотът успял ли е да го унищожи?
— Не. Корабът е защитен от същото силово поле, което предпазва и проклетите летателни взривни устройства. Има и друго. Появило се е извънземно…
— Извънземно? Как изглежда? — Сърцето на Мик започна да бие като обезумяло.