Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Не мога да ти обясня. Знам само, че трябва да отида в Чичен Ица. Веднага!
Остров Санибел
Западното крайбрежие на Флорида
5:12 ч.
Едит Акслър стоеше на безлюдния бряг и гледаше сивите вълни и моторницата, която бързо се приближаваше. Племенникът й Харви махна с ръка и спря моторницата на брега.
— Имаше ли проблем да намериш СПАН?
— Не — отговори той и й подаде голяма макара с фиброоптичен кабел. — Микрофонът беше закотвен точно където каза. Но след появата на онази черна тиня ми беше малко страшно да се гмуркам нощем.
Харви слезе от моторницата и двамата влязоха в лабораторията. Едит включи СПАН, а Харви свърза фиброоптичния кабел със системата.
— Ще получим ли достъп до всички микрофони в Залива? — попита той.
— Системата е интегрална. Стига кабелът да издържи, всичко ще е наред. Няма да можем да се включим към компютъра в Дан Нек, но би трябвало да успеем да подслушваме извънземния обект, заровен на крайбрежието на Юкатан.
Харви се усмихна.
— Все едно сме пирати и крадем чужд сигнал.
Мексиканският залив
6:41 ч.
Ескадрилата изтребители на обединените сили кръжеше в небето. Пилотите бяха изнервени, вече се разсъмваше. „Джон Стенис“ и флотилията му бяха заели позиции в широк пет километра кръг около светлото петно в морето.
На трийсет метра под водата маневрираше военната подводница „Скрантън“. Капитан Бо Денис и екипажът му бяха готови да унищожат всичко, което се покажеше от изумруденозелената дупка на дъното.
На палубата, където се намираха самолетите на „Джон Стенис“, кипеше трескава дейност.
Към светлото петно в морето бяха насочени батареи от ракети земя-въздух „Томахоук“, готови всеки момент да изстрелят смъртоносния си товар. Над целта кръжаха три безпилотни летателни апарата „Хищник“.
Нервите на шестте хиляди мъже и жени на борда на плаващия град бяха обтегнати до скъсване. Те бяха прочели новините и бяха видели бунтовете по телевизията. Ако Апокалипсисът наистина настъпваше, те бяха на прага му. Постигнатата с хиляди часове усилена подготовка увереност ги бе напуснала. Дисциплината ги държеше по бойните им места, но страхът и възбудата ги зареждаха с енергия.
Доминик Васкес се страхуваше за друго. За пръв път през живота си бе отворила сърцето си за мъж и си бе позволила да се чувства уязвима. И сега сърцето й бе сковано от страх и паника, защото бе разбрала, че Мик я е изоставил и може би никога вече няма да го види.
Тя влезе в зоната с ограничен достъп. Един военен полицай я награби, но тя го изрита. Втори се опита да я спре да влезе в Бойния информационен център.
— Пусни ме. Трябва да видя Чейни.
— Не може да влезете. Центърът е зона с ограничен достъп.
— Трябва да намеря Мик. Пусни ме, ще ми счупиш ръката!
Вратата се отвори и от центъра излязоха двама офицери.
— Президент Чейни! — викна тя.
Чейни я погледна и каза:
— Пуснете я да влезе.
После Доминик влезе в затъмнения център, който беше пълен с държавни глави.
— Доминик…
— Къде е той? Знаете къде е, нали? Кажете ми! Къде го заведохте?
Чейни я дръпна настрана.
— Гейбриъл замина рано тази сутрин. Дойде при мен и ме помоли да му дам хеликоптер.
— Къде отиде?
— Даде ми писмо за вас.
Чейни извади сгънат на две плик от вътрешния джоб на сакото си. Доминик го скъса и извади листа.
„Скъпа Дом,
Бих искал да ти кажа и обясня толкова много неща, но не мога. В главата си чувам гласове, които ме тласкат в друга посока. Не знам дали са реални, или най-после съм се побъркал. Гласът на Пазителя ми казва, че аз съм Хунафу. Генетичният код ми позволявал достъп до космическия кораб. Вероятно същите гени ми дадоха възможност да общувам със съществото под морското дъно на Мексиканския залив. Един от извънземните обекти е кацнал в центъра на Голямото игрище на маите в Чичен Ица. Баща ми смяташе, че има силна връзка между Голямото игрище и тъмната ивица в Млечния път. Също като пирамидата на Кукулкан, и игрището е ориентирано към нощното небе. В полунощ тъмната ивица ще бъде точно над центъра на игрището. Порталът ще се отвори. Вече се отваря. Усещам го. По традиция маите заравяли каменен маркер в центъра на игрището. Баща ми присъствал, когато централният камък бил изваден от игрището в Чичен Ица. Преди да умре, той ми каза, че го е откраднал и после пак го заровил на мястото му. Той пазеше това в тайна от мен до последния си дъх. Знаел е, че камъкът ще ми трябва. Извънземният обект не е кацнал там случайно. Може би съществото в Мексиканския залив знае, че маркерът е там, и не иска да го намерим. Знам само, че вражеският кораб ще се издигне, за да посрещне зимното слънцестоене. Когато осъзнае, че извънземните му летателни обекти не са се взривили, съществото в него ще се опита да унищожи антенната решетка на Пазителя. Не мога да позволя това да се случи. Съжалявам, че те напускам така внезапно. Изминалата нощ беше най-прекрасната в живота ми. Не искам да е последната. Обичам те. Винаги ще те обичам.