Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Денят на змията
Денят на змията - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Денят на змията

Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:

Преди шейсет и пет милиона години на Земята пада астероид, който унищожава динозаврите и необратимо променя еволюцията на живота на нашата планета.
1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 ... 161
Перейти на страницу:

Харви затръшна вратата и тримата се хвърлиха на пода.

Водата заля моста и той се разтресе и изскърца. От всички страни нахлу морска вода и започна да изпълва квадратната будка от плексиглас. Едит, Харви и Сю стояха в мрака: нивото на водата се повишаваше. Вълната бучеше като товарен влак и тресеше будката, опитвайки се да я изкърти от основата й.

Едит затвори очи и зачака смъртта. Последната й мисъл беше за Из. Питаше се дали ще го види.

Слепоочията й пулсираха.

А после ревът заглъхна и слънчевата светлина се върна.

Харви отвори вратата с ритник.

Бяха оцелели. Излязоха зашеметени навън.

Едит прегърна Сю.

— Добре ли си?

Сю кимна.

— Ще се връщаме ли?

— Не. Цунамите идват на серии. Трябва да бягаме.

Чичен Ица

Мик държеше предмета от нефрит и гледаше изображението на воина. Все едно се бе вторачил в огледало.

Изведнъж от иридиевия контейнер повя ветрец и после се чу свистене.

Мик бръкна вътре и дори не се изненада, когато намери къс избелял картон, изписан с познат почерк.

„Майкъл,

Ако съдбата те доведе чак дотук, значи в момента си стъписан така, както бяхме ние с майка ти, когато предметът в ръката ти бе изкопан през 1981 година. Ти беше невинно тригодишно дете и аз бях достатъчно глупав, за да повярвам за миг, че воинът съм аз. Но после майка ти посочи черните очи и двамата инстинктивно разбрахме, че това е твоят образ. Сега знаеш истинската причина защо двамата с майка ти продължихме издирването и защо те лишихме от нормално детство в Щатите. Чакаше те велика съдба, Майкъл, и като твои родители, ние решихме, че дългът ни е да те подготвим, доколкото можем. След двайсетгодишни изследвания аз все още не разбирам каква е функцията на този предмет. Предполагам, че е оръжие, оставено ни от самия Кукулкан, макар да не виждам източника на сила, който може да идентифицира предназначението. Стигнах до извода, че обсидиановото острие е древен церемониален нож, датиращ от хиляди години, може би някога използван за изтръгване на сърцата на принесените в жертва хора. Надявам се, че ще разбереш останалото, преди да е настъпил денят на зимното слънцестоене през 2012 година. Моля Бога да ти помогне и един ден да намериш в сърцето си прошка за окаяната ми душа и за всичко, което сторих.

Твой любящ баща, Джулиъс Гейбриъл“

Мик препрочете писмото няколко пъти. Съзнанието му се опитваше да проумее онова, което сърцето му вече бе разбрало.

„Това съм аз. Аз съм избраникът.“

Изправи се, пусна писмото и контейнера в дупката, стисна в ръка предмета от нефрит и хукна към стъпалата в западната страна на пирамидата на Кукулкан.

Когато стигна до върха, бе облян от пот. Избърса челото си и тръгна по северния коридор към стената, където беше скрита хидравличната врата на Пазителя.

— Пазителю, пусни ме! Пазителю…

После заудря по стената, но нищо не се случи.

Свещеният жертвен кладенец

Подполковник Майк Слейър беше висок два метра, тежеше сто и петдесет килограма и беше най-едрият командос от зелените барети. Имаше дълбок глас, китайско-ирландско-американски произход и беше бивш професионален футболист и чудо на медицината, защото почти всяка част на тялото му беше оперирана, наместена или подновена. Имаше репутацията, че удря, с цел да причини болка, когато не може да измисли какво да каже.

„От три часа ни се скъсва задникът в тая проклета мексиканска джунгла!“

В слушалката в лявото му ухо се разнесе пращене. Подполковникът нагласи предавателя.

— Казвай, полковник.

— Сателитът „Опс“ откри магнитно течение, приближаващо се от север към позицията ти. Мислим, че извънземното се движи през пещерите под водата и може да излезе от кладенеца.

„Крайно време беше, по дяволите.“

— Прието. Готови сме.

Майк направи знак на взвода си да заеме позиция около кладенеца. Хората му бяха въоръжени с най-смъртоносните автомати на света. Оръжието тежеше седем килограма и имаше две цеви. Едната изстрелваше патрони 5.56 мм, а другата — двайсетмилиметрови високомощни патрони, които при съприкосновение с целта експлодираха.

Сержант Джон Маккормак се приближи до подполковника и двамата се вторачиха в тъмната вода в свещения кладенец.

— Е, къде е шибаното извънземно?

1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)