Спиращият войната

Беше се оказала нагла глупачка да си въобрази, че изобщо може да направи нещо в този град. Този чудовищен, потискащ, ужасен град. Беше едно нищо. Жалка селянка от провинцията. Защо изобщо бе решила да се въвлече в политиката и интригите на тези хора?

Мъжът, Вашер, пристъпи към нея. Откопча закопчалката на черния меч и Вивена усети странно гадене. Тънка струя черен дим се заизвива от острието на меча.

Вашер се приближи, като натика меча в ножницата, влачеща се по пода зад него. После пусна меча на пода пред нея.

— Вдигни го.

Все още присвита в ъгъла, тя вдигна глава. Усети сълзи по бузите си.

— Вдигни меча, принцесо.

Тя нямаше никакъв опит с оръжия, но може би… Посегна към меча, но гаденето в гърлото й стана още по-силно. Простена и ръката й затрепери, докато се приближаваше към странното черно оръжие.

Дръпна я назад уплашено.

— Вдигни го! — изръмжа Вашер.

Тя се подчини с приглушен от отчаяние вик, сграбчи оръжието и ужасното гадене пропълзя като вълна нагоре по ръката й и в стомаха. Пръстите на другата й ръка отчаяно задърпаха парцала, запушил устата й.

„Здрасти — чу глас в главата си. — Искаш ли да убием някого днес?“

Тя пусна ужасното оръжие, падна на колене и повърна. Нямаше много в стомаха й, но не можеше да се спре. Когато свърши, запълзя назад и отново се присви до стената. Беше й толкова зле, че не можеше да извика за помощ, не можеше дори да си избърше устата.

Разплака се пак. Това като че ли беше най-малкото й унижение. През насълзените си очи видя стоящия кротко пред нея Вашер. После той изсумтя — сякаш изненадан — и вдигна меча. Щракна закопчалката на ножницата, с което отново заключи оръжието, после забърса с кърпа повърнатото на пода.

— В един от бедняшките квартали сме — каза той. — Можеш да крещиш колкото искаш, никой няма да обърне внимание. Освен мен. Ще се ядосам. — Погледна я в очите. — Предупреждавам те, не съм известен като човек, който умее да сдържа нервите си.

Вивена потръпна. Гаденето още не й беше минало. Този човек владееше повече Дъх и от нея. И все пак, когато я беше отвлякъл, изобщо не бе усетила да има някой в стаята й. Как беше успял да се скрие?

И какъв беше онзи глас?

При сегашното й положение като че ли беше глупаво да се разсейва с тези неща. Но прибягна до тях, за да не мисли какво може да й направи този човек. Какво…

Той дръпна парцала от устата й. Тя изпищя, опита се да се измъкне и той изруга, стъпи с единия си крак на гърба й и я притисна към пода. Върза отново ръцете й и пак й запуши устата. Метна я на рамо и я понесе нанякъде.

— Прокълнати от Цветовете бордеи — измърмори. — Всички са твърде бедни, за да си позволят мазета. — Сложи я да седне до прага във втората, по-малка стая и върза ръцете й за дръжката на вратата. После отстъпи назад и я изгледа, явно недоволен. Клекна пред нея, доближи небръснатото си лице до нейното и лошият му дъх удари ноздрите й.