Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
Спомни си как бяха унищожили къщата на Лемекс. Спомни си насмешливото им пренебрежение към смъртта. Бяха крили всичко това зад булото на хумор… Огледа се и видя два големи сандъка, напъхани под стълбището. От единия се подаваше крак, на ботуша се виждаше знакът на идрианската армия.
Баща й наистина беше пратил хора, за да я върнат. И Дент ги беше намерил, преди да я намерят те. Колко души беше убил? Телата нямаше да се задържат дълго в това мазе. Тези два трупа бяха сравнително нови и скоро щяха да ги изхвърлят някъде.
— Защо? — отново попита тя. Беше толкова стъписана, че едва можеше да говори. — Нали ми бяхте приятели.
— Приятели сме — отвърна Дент. — Аз те харесвам, принцесо. — Каза го с усмивка. Искрена, не като злото хилене на Тонк Фах. — Ако това означава нещо, всъщност съжалявам. Парлин не трябваше да умре — това наистина беше нещастен случай. Но какво да се прави, работата си е работа. Правим за каквото ни плащат. Обясних ти всичко това няколко пъти. Сигурен съм, че го помниш.
— Така и не повярвах… — промълви тя.
— Никога не вярват — каза Тонк Фах.
Вивена примига. „Махай се бързо. Докато още имаш сили.“
Беше избягала веднъж. Нима не стигаше? Не заслужаваше ли малко мир?
„Бързо!“
Изви ръката си и я перна отзад в наметалото на Тонк Фах.
— Сграбчи…
Дент обаче беше много бърз. Дръпна я назад, запуши й устата, а след това хвана другата й ръка и я стисна здраво. Тонк Фах гледаше изненадан как роклята й се изцеди от цвят, посивя и част от Дъха й премина през пръстите на Дент и в наметалото му. Но без Заповед Дъхът не можеше да направи нищо. Беше похабен и Вивена усети как светът наоколо стана по-сив.
Дент пусна устата й и плесна Тонк Фах по темето.
— Ей! — викна ядосано едрият мъж и се потърка по главата.
— Внимавай — каза му Дент, след което отново се обърна към Вивена, без да пуска ръката й.
Между пръстите му капеше кръв от наранената й китка. Дент замръзна, явно едва сега видял разкървавените й ръце. Тъмнината в мазето ги беше скрила. Погледна я в очите.
— О, по дяволите. Не си избягала от нас, нали?
— Какво? — удиви се Тонк Фах.
— Какво стана? Той ли беше?
Вивена не отговори.
Дент се намръщи, изви ръката й и тя изохка.
— Добре. Явно ме принуждаваш. Да се оправим първо с този твой Дъх, а после можем да си побъбрим — мило, като приятели — за това, което се е случило с теб.
В този момент Буцата пристъпи до Дент. Сивите му очи се взираха напред, празни както винаги. Само че… дали тя не видя нещо в тях? Или си го въобрази? Сетивата й бяха толкова напрегнати, че не можеше да разчита на тях. Буцата сякаш се вгледа в очите й.
— Така — каза Дент студено. — Сега повтаряй след мен. Моят живот към твоя. Моят Дъх става твой.
Вивена вдигна глава, погледна го в очите и каза:
— Вой на слънцето.
Дент се намръщи.
— Какво?
— Нападни Дент. Вой на слънцето.
— Чак… — понечи да я спре Дент. И в този миг юмрукът на Буцата се стовари в лицето му.
Ударът го отхвърли настрани към Тонк Фах, който изруга и залитна. Вивена се изтръгна, промуши се покрай Буцата — едва не се спъна в роклята си — и налетя с рамо напред в изненаданата Бижута.
Тя падна, а Вивена се закатери задъхано по стълбите.
— Позволила си да чуе защитната фраза? — изрева Дент зад нея. До ушите й стигна тропот от боричкането му с Буцата.
Бижутата успя да се изправи и тръгна след нея, но единият й крак пропадна в счупено стъпало. Вивена се измъкна в стаята горе, затръшна вратата и я залости.
„Няма да ги задържи дълго — каза си безпомощно. — Ще продължат да ме гонят. Също като Вашер. Боже на Цветовете! Какво да правя?“
Изхвърча на улицата, огряна вече от утринната светлина, и се шмугна в близката пряка. А после просто продължи да бяга, като този път избираше най-малките мръсни и тесни улички.
36.
„Няма да те оставя — написа Сузеброн. Седеше на пода до леглото, подпрял гръб на възглавниците. — Обещавам.“
— Как можеш да си сигурен? — попита Сири. — Може би щом се сдобиеш с наследник, ще ти омръзне животът и ще отдадеш Дъха си.
„Първо — написа той, — аз дори не знам все още как бих могъл да се сдобия с наследник. Отказваш да ми обясниш, нито искаш да отговориш на въпросите ми.“
— Те са смущаващи! — отвърна Сири и усети как косата й почервенява. Върна я до жълто.
„Второ — написа той, — не мога да отдам Дъха си, ако онова, което разбирам за БиоХромата, е вярно. Мислиш ли, че са ме лъгали за това как действа Дъхът?“