Спиращият войната

Той сви рамене.

— Толкова, колкото може да се позволи на слуга, смятан за нечестив. Не ми е позволено да го докосвам или да говоря с него. Но, принцесо, служил съм му през целия си живот. Не е мой бог, но е нещо по-добро. Мисля, че тези жреци гледат на боговете си като на пълнеж. За тях всъщност е без значение кой заема мястото. Колкото до мен, служил съм на негово величество през целия си живот. Бях нает в двореца като юноша и помня детството на Сузеброн. Чистех покоите му. Той не е моят бог, но е моят крал. А сега тези жреци се канят да го убият.

Закрачи отново и отново закърши ръце.

— Но нищо не може да се направи.

— Може — каза тя.

Той махна с ръка.

— Дадох ви предупреждение и вие го пренебрегнахте. Знам, че изпълнявате задълженията си като съпруга. Сигурно бихме могли да направим нещо, за да прекъснем бременността ви.

Сири се изчерви.

— Никога не бих направила такова нещо! Аустре го забранява.

— Дори за да спасите живота на Бога крал? Но… разбира се. Какво е той за вас? Вашият похитител и тъмничар. Да. Може би предупрежденията ми бяха напразни.

— Не съм безразлична, Сини пръсти. И мисля, че трябва да спрем това преди да сме стигнали до тревогите за наследник. Говорила съм с Бога крал.

Сини пръсти замръзна и я погледна втрещено.

— Какво?!

— Говорих с него — призна Сири. — Не е толкова безсърдечен, колкото може би си мислиш. Не мисля, че това трябва да свърши с неговата смърт и хората ви да загубят местата си в двореца.

Сини пръсти я изгледа толкова втренчено, че тя отново се изчерви и се потопи още във водата.

— Разбирам, че сте се домогнали до властова позиция.

„Или поне изглежда властова“, помисли тя със съжаление.

— Ако нещата тръгнат така, както искам, ще се постарая да се погрижат за хората ви.

— А моята част от сделката? — попита той.

— Ако нещата не тръгнат както искам… — Сири си пое дълбоко дъх, с разтуптяно сърце. — Искам да измъкнеш Сузеброн и мен от двореца.

Мълчание.

— Споразумяхме се — каза той накрая. — Но нека да се постараем да не се стига до това. Богът крал осъзнава ли опасността от страна на собствените му жреци?

— Да — излъга Сири. — Всъщност той знаеше за нея преди мен. Той ми каза, че трябва да се свържа с теб.

— Нима? — попита Сини пръсти и се намръщи.

— Да — каза Сири. — Ще те държа в течение как да направим така, че нещата да тръгнат добре за всички нас. А дотогава ще съм благодарна, ако ми позволиш да изляза от банята.

Сини пръсти кимна замислено и излезе от къпалнята. За Сири обаче се оказа трудно да успокои нервите си. Не беше сигурна дали се е справила добре с размяната. Като че ли беше спечелила нещо. Оставаше да измисли как да го използва.