Спиращият войната

Това, което чу, не я обнадежди. Времето течеше, слънцето се смъкваше все по-ниско и слугите палеха големите факли по пътеката. Сири се чувстваше все по-обезсърчена. Съпругът й навярно щеше или да бъде убит, или убеден да се самоубие следващата година. Родината й, на свой ред, щеше да бъде нападната от същото това кралство, което управляваше съпругът й… но той не можеше да направи нищо, за да предотврати това, защото нямаше как да общува с тях.

Освен това изпитваше и чувство за вина, че всички предизвикателства и проблеми всъщност я радваха. У дома трябваше да се държи непокорно и да прави всичко напук, за да намери някаква възбуда. Тук трябваше само да стои и да наблюдава и нещата щяха да започнат да се сгромолясват едно върху друго и да вдигат суматоха. Суматохата и сега беше твърде много, но това не й пречеше да изпитва тръпка на възбуда от своята роля в нея.

„Тъпа глупачка — каза си. — Всичко, което обичаш, е в опасност, а ти мислиш колко възбуждащо е това?“

Трябваше да намери начин да помогне на Сузеброн. Навярно щеше да може да го измъкне от потискащата власт на жреците. След това той може би щеше да направи нещо, за да помогне на родината й. Мисълта й тръгна в тази посока и тя едва не пропусна коментара отдолу. Беше изречен от жреца, който твърдо защитаваше обявяването на война.

— Не сте ли чули за идрианския агент, който предизвиква хаос в града? — попита жрецът. — Идрианците се подготвят за войната! Те знаят, че конфликтът е неизбежен, и са започнали да действат срещу нас!

Сири наостри уши. „Идриански агенти в града?“

— Ба — възрази друг от жреците. — „Агентът“, за когото говориш, казват, че била принцеса от кралската фамилия. Това очевидно са приказки за простолюдието. Защо принцеса ще идва тайно в Т’Телир? Тези слухове са нелепи и необосновани.

Сири се намръщи. Това поне беше безспорна истина. Сестрите й не бяха от типа хора, които ще дойдат и ще действат като „идриански агенти“. Усмихна се, като си представи кротката си сестра монахиня — или дори Вивена, със скромното й моминско облекло и благовъзпитано поведение — как идват тайно в Т’Телир. Отчасти й беше малко трудно да повярва, че Вивена наистина е възнамерявала да стане съпруга на Сузеброн. Строгата педантична Вивена? В екзотичния двор, с тези безумно пищни одежди?

Стоическата студенина на Вивена изобщо нямаше да е склонила Сузеброн да смъкне величествената маска на бог и монарх. Видимото й неодобрение щеше да я е отчуждило от богове като Лайтсонг. Вивена щеше с ненавист да носи красивите дрехи и изобщо нямаше да хареса пъстрите цветове и пищното разнообразие на града. Сири можеше и да не е идеалната за тази роля, но бавно започваше да осъзнава, че Вивена също нямаше да е добър избор.

Няколко души бавно се приближаваха към нея по пътеката. Сири беше твърде унесена в мислите си, за да им обърне особено внимание.

— За ваша близка ли говорят? — попита някой.

Сири се сепна и се обърна рязко. Зад нея стоеше тъмнокоса богиня, облечена в пищна — и разголваща — рокля в зелено и сребристо. Като повечето богове, се извисяваше с цяла глава над простосмъртните и гледаше Сири от високо, повдигнала вежда.